Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Съществителното име полиелей твърде често може да се види изписано и по още два начина – полилей и полюлей. За да изясним кое от тези три изписвания е правилно, нека да проследим накратко произхода и значението на думата. 
Думата полиелей по произход е гръцка (от грц. πολύ- „много, твърде много“ и грц. ἔλαιον „дървено масло, зехтин“) и буквално означава многомасленик, тъй като този вид висящ свещник в миналото е светел с много кандила, а сега на него се поставят много свещи или много лампи. В класическия старогръцки език съществува прилагателното име πολυέλαιος, означаващо „богат със запаси от масло, богат с масло“. То е засвидетелствано в текстовете на Ксенофонт (ок. 430 – 354 г. пр. Хр.). 
В езика на Църквата съществителното име полиелей има омоним1 полиелей, означаващ песнопение от утринната по стихове от Псалм 134 и Псалм 135. Буквалното значение на омонима е многомилостиво2. Той е образуван от грц. πολύ- и грц. ἔλεος „милост, милосърдие“ (думата ἔλεος е засвидетелствана в оригинала на Новия Завет; вж. напр. Иак. 2: 13 и Еф. 2: 4). В старогръцкия език съчетанието αι се е изговаряло [ай], а във византийския и новогръцкия език изговорът му е [е]. Така са се появили и посочените омоними. Те се отличават по отношение на произхода на втория си корен и по отношение на своето значение. 
Нашият народ обаче извежда името полиелей от глагола полюлявам. Тази неправилна народна етимология е обусловена от случайната звукова прилика между двете думи и от факта, че полиелият може да се люлее. Затова думата полиелей у нас относително често се изговаря и се пише полюлей. 
През XIX в. в някои православни храмове в България дори и съществувал обичай полиелеят да се полюлява над младоженците по време на извършването на св. тайнство Брак. Трудно е да се установи със сигурност дали посочената народна етимология е повлияла за възникването на този интересен обичай, или пък обичаят е предизвикал нейната поява. По-вероятно е първото предположение, тъй като този обичай не се среща сред никой друг православен народ. 
Очевидно е, че формата полюлей е неправилна и трябва да бъде изоставена. От друга страна, в нашата литература от ХХ в. думата полиелей „висящ свещник с много свещи или лампи, обикновено със стъклени украшения“ почти винаги се изписва „полилей“ (тази форма навярно е получена след изпадането на гласния звук „е“ от средата на съществителното име). Тази опростена форма е вече широко разпространена у нас и в „Официалния правописен речник на българския език“ (С., Издателство „Просвета‘, 2012) тя е посочена като единствено правилна. 
*
1. Омонимите са думи с еднакъв звуков състав, еднакво произношение и еднакво ударение, но с напълно различно значение. Ето примери: акция „действие обикновено в широк мащаб, с предначертана цел“ и акция „документ за дялов капитал, който се внася от участник в акционерно дружество и носи печалба на притежателя“; вила „инструмент за прибиране и вдигане на сено, слама и др. под.“, вила „извънградска къща“ и вила „самовила“.
2. В историята на църковната музика е известна композицията „Полиелей на българката“ от св. Иоан Кукузел.

Иво БРАТАНОВ