Норвежкият писател Ян Уве Екеберг разказва за българско въстание в романа си „Врагът на мира“
В новия роман Харалд е предводител на византийската варяжка гвардия. През XI век българите представляват нарастваща заплаха за Византийската империя, като в няколко големи битки те не само не отстъпват по сила на тогавашните най-могъщи войски, но и може да ги победят, пишат издателите.
Действието в книгата се развива през 1040-те години. Византийският император изпраща личната си войска – варяжката гвардия – да участва в една последна, решаваща битка. Тогава вече е настъпил краят на Първата българска държава и тя е под византийска власт. Българите, начело с обявилия се за цар Петър Делян, организират бунтове срещу императора с цел да извоюват независимостта си. Сражението, в което Харалд се изправя срещу Петър Делян, е при Острово в Егейска Македония през 1041 г. Тогава норвежкият предводител на гвардията Харалд Сигурдарсон получава прозвището ,,Разорител на българите".
Историята във „Врагът на мира“ продължава с възкачването на нов император на престола и бягството на Харалд към Киев. Но един нестихващ копнеж пламти в сърцето на Харалд – да се завърне в Норвегия, да бъде провъзгласен официално за крал и да обедини родината си. В страната обаче вече са избрали Магнус, сина на свети Олаф, за крал, разказват още издателите.
Поредицата „Последният викингски крал" е базирана на живота на Харалд Суровия. Тя обхваща дълги времеви периоди, базирана е на исторически извори и образи на реално съществували личности. Сред тях е и Петър Делян, срещу когото наистина се е сражавал Харалд. Въпреки че основава действието в романите си на реални събития, авторът засилва приключенския елемент с художествена измислица. / ГН


Следете новините ни и в GoogleNews