Отпадъците са сериозен проблем при свободното къмпингуване, заявиха кметовете на морските общини Шабла и Царево – Мариян Жечев и Георги Лапчев. Те изразиха мнението си по време на дискусия в зала „Запад“ на парламента на тема „Регулация на дивото и свободното къмпингуване“. Според представители на различни организации трябва да се осигурят необходими условия, за да се практикува този вид туризъм и общините да не пренебрегват къмпингуващите.
Кметът на Шабла Мариян Жечев настоя, че трябва да има ясен регламент на свободното къмпингуване, защото при липса на такъв се получава "свободия". Той акцентира върху проблема с отпадъците. Това, което се случва на север в момента, е разграден двор. Не е вярно, че къмпингуващите купуват от наши магазини, 90% от отпадъците са от хранителни вериги, които не са на територията на общините, коментира той. Жечев посочи, че има трансграничен отпадък, което прави нещата още по-сериозно. „Въобще не засягам темата физиологични отпадъци“, отбеляза той. Кметът посочи като проблем, че за събирането и извозването на отпадъците плаща самата община.
Темата е много болна тема и за община Царево, каза кметът Георги Лапчев. Той също акцентира върху темата с отпадъците. Изключително несправедлив е фактът, че със средствата от таксите на местните хора се заплаща и почистването от къмпингуването, смята той. И отбеляза, че такса „смет“ трябва да бъде споделена. Дивото къмпингуване е много романтична идея, каза Лапчев. По думите му за едни това е да идеш в планината, да пренощуваш и да оставиш мястото така, както си го заварил. Но за други е да си докараш цялата фамилия за три месеца и, тръгвайки си, да оставиш след себе си кошмар, посочи кметът. Туристическият продукт ще се създаде на базата на регламент, на правила, подчерта Лапчев. „Това, което имаме в момента, е хора, които вярват, че всичко е тяхно“, каза той. В дискусията кметът призова да се спре с обвиненията, че местната власт цели бетонирането на морето, като подчерта, че в Царево винаги се е давала възможност за свободен туризъм.
Областният управител на Варна Марио Смърков каза, че когато културата е достатъчно висока, тогава се налага по-малко регулация. Тодор Георгиев от Национална асоциация „Българско Черноморие“ каза, че къмпингуващите трябва да зачитат собствеността на чуждите имоти.
Дивото къмпингуване възникна, защото след 1989 г. целият бранш беше тотално разрушен, смята Йордан Ибришимов от Българско кемпер общество. По думите му в България има условия за къмпинг туризъм, който би донесъл добри приходи. Ибришимов даде пример с постъпленията от къмпинг туризъм в Германия. Ако ние не знаем как да ги приберем тези пари, това не е проблем на туристите, които искат да бъдат в България, каза той. И апелира, че нещата трябва да се направят така, че да имат ефект, а не просто да се въвеждат забрани.
Адв. Дончо Бораджиев подчерта, че в България има къмпинг култура. Той предупреди да се внимава с наредбата за свободно къмпингуване, за да не се стигне до реална забрана. Да не се смятат всички къмпингари за диваци, призова адвокатът. 
Бораджиев размени реплики с кмета на Царево относно терените за къмпингуване. Георги Лапчев каза, че община Царево не е враг на къмпингуващите, но желанието е да има регламент.
Доколкото разбирам целта на тази кръгла маса е наредбата да се извади от регионалното министерство и да се вкара Министерството на туризма, коментира кметът на морската община.
Борислав Сандов от „Зелено движение“ каза, че е бил един от инициаторите на протестите през 2016 г., когато се е предлагала пълна забрана за къмпингуване. Според него е проблем, че наредбите и регулациите по отношение на темата се изработват от хора, които не разбират материята. Основният движещ фактор трябва да е именно туризмът, а не регионалното развитие и благоустройството, каза Сандов.
Навсякъде по света регулацията е специфична, природните дадености и народопсихологията, смята бившият депутат Мирослава Петрова. За БТА след дискусията тя уточни, че наредбата за свободното къмпингуване е била оттеглена след много критики към нея, защото регулира само местата за къмпингуване, но не решава проблеми като замърсяването, местата за тоалетни, шума и други. Петрова каза, че вече е изработена чернова на нова наредба, която ще бъде представена за обсъждане в работна група между министерствата на регионалното развитие и на туризма. Тя е категорична, че за България ще е положително да се създадат условия за такъв тип алтернативен туризъм. 
Има различни начини за регулиране на къмпингуването по природосъобразен начин, които да помогнат за позициониране на България като място за практикуване на този вид туризъм, смята и депутатът от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Илина Мутафчиева.
Инициаторът на кръглата маса Ивайло Мирчев (ПП-ДБ) коментира, че дискусията е достатъчно показателна, че трябва да се премине към реални стъпки с конкретни решения.  
Любомир Попйорданов от асоциация на планинските водачи в България смята, че трябва да се изработи цялостна рамка за къмпингуването в цялата страна, не само по Черноморието.
Участниците в дискусията бяха на едно мнение, че създаването на условия за свободно къмпингуване трябва да цели опазването на природата. Темата за защитените територии също беше засегната в обсъжданията.