Свидетелски разказ и снимки, съхранени в Регионалния исторически музей в Плевен, разкриват съдбата на евреите от концлагера в местността "Кайлъка", опожарен в нощта на 10 срещу 11 юли 1944 г. Това каза в интервю за БТА Десислава Близнашка – Георгиева, ръководител на отдел "Нова и най-нова история" в културния институт.
Още през 1970 г. в музея постъпват снимки, спомени и документи от плевенския клон на Обществената културно-просветна организация на евреите в България до Окръжен исторически музей – Плевен. Сред тях се открояват фотографии от пренасяне на костите на загиналите евреи от еврейския концентрационен лагер в "Кайлъка". Те са преместени от Плевенските еврейски гробища в Централните Софийски гробища през 1945 г., отбеляза Георгиева. 
По думите й друг изключителен документ от фонда на музея е спомен от Ф. Поликар, родом от Ямбол, който изключително емоционално разказва за живота и ежедневието, за болките и радостите по време на битуването си в концлагера в "Кайлъка".
Той идва в него през април 1944 г., когато общо 28 евреи са натоварени от Ямбол в конски вагон и под стража цяла нощ пътуват до плевенската гара. В своя разказ Поликар отбелязва, че в Плевен се среща с Ерна Матвеева, изпратена в лагера, защото не носела задължителната жълта значка.  
Следват дълги процедури по обиски, разпити и прегледи след което евреите са откарани в лагера "Табакова чешма". През следващите дни идват група от Дупница и Кюстендилско. Помещението, което е било плевня, превърната в спалня, става още по-тясно. Режимът е изключително строг, с проверки по три пъти на ден, а храната оскъдна. Дворът е ограден с тел, а за вода ходят само определени лица, пише в спомените си Поликар.
Той разказва и за построяването на лагера в "Кайлъка", който след това е опожарен, разположен на по-широк терен за повече евреи по немски образец. За избраното място Поликар пише, че е оградено от високи скали, в което почти не е стъпвал човешки крак, "свърталище на бухали и кукумявки". 
Новият лагер, определян и като "Долината на смъртта", е готов до 1 юли, построен от по-младите евреи с материали, взети от другите лагери в Табаковата чешма и Сомовит. В началото бараката е само една, дълга 12 метра, по средата с тясна пътечка от 70 см, посочва в спомените си Поликар. Той добавя, че входът и изходът е само от една врата, имало е само по един малък прозорец от двете страни, а покривът е бил от тънки дъски и черна насмолена хартия. Бараката е предвидена за 50 души, а реално настаняват 112 мъже, жени, деца и безпомощни старци. 
"В нея няма възможност да стоиш прав, по тясната пътечка едва се разминавахме", спомня си Поликар. 
С времето се построява и втора барака, но в нея се настаняват комендантът и охраната. 
На 10 юли изтича срокът на наказание на Исак Мошов, известен още като Учителя. За него Поликар пише, че е бил изключително ерудирана и интелигентна личност, любимец на всички лагерници. 
Вечерта преди заминаването в негова чест е организирано малко тържество, изпълнено с песни и пожелания, което завършва в 23:00 часа. Два часа след полунощ всички в бараката се будят странен шум и викове "Ставай, че горим!". Изходът е задръстен от хора. В мрака се чуват викове, стенания. Хората търсят близките си, докато се препъват в трупове. Сред ранените е 16-годишният Сами Поликар, син на Ф. Поликар. Неговите рани от изгаряния обаче се оказват фатални и той умира. 
Само за осем минути огънят взема десет жертви. Други 30 са осакатени. В своя спомен Поликар посочва и имената на загиналите - Менахем Ешкенази, Ворду Бехар, Берта Камхи, Израел Бенвенисто, Ерна Матвеева, Исак Савариего, Вита Леви, Леон Ешкенази, Сами Поликар и Сабат Рубен. 
На мястото на изгорелия лагер в днешния парк "Кайлъка" има паметна плоча, на която по повод годишнината от трагичния инцидент, се провеждат възпоменания.