Най-съществено влияние върху националната сигурност на България оказват войната в Украйна и нарастващият потенциал за нестабилност в Западните Балкани. Това се посочва в годишния (2022) доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Според докалада черноморско-кавказкият регион се очертава като зона от първостепенно значение поради руската агресия в Украйна, довела до концентрацията на способности на НАТО за отбрана на държавите членки и сдържане на Русия. Военните действия запазват потенциала си за ескалация и разпространение извън украинска територия, като не може да бъде изключен напълно и вариант за използване на оръжия за масово поразяване. Процесите водят до промяна на основни енергийни и транспортни коридори и генерират значителен бежански поток към Европа, който създава допълнителни предизвикателства за приемащите държави. Фактори за дестабилизация на региона се явяват и „замразените“ конфликти (Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия, Приднестровието), в които Русия е ключов фактор, посочват от ДАНС. 
От Агенцията допълват, че в Западните Балкани се наблюдава нарастване на напрежението. Засилената конкуренция между геостратегическите фактори стимулира великодържавнически и реваншистки амбиции. Етническите и религиозни специфики се инструментализират за подкопаване на държавния суверенитет и териториална цялост. Негативно въздействие върху процесите в региона продължава да оказва незаконната миграция, както и радикализацията и разпространението на религиозен екстремизъм.
Въпреки одобряването през 2022 г. на старта на преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз, не се оправдават очакванията за устойчиво и необратимо спазване от страна на Скопие на договореностите с България, по които се наблюдава съществен регрес, в т.ч. по въпроси, свързани със защита правата на лицата с българско самосъзнание и говора на омразата.
Позиция на Министерството на отбраната 
Ситуацията в Западните Балкание не я свързваме директно с войната в Украйна, каза пред журналисти заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов днес. Докладите на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване" и Служба ."Военно разузнаване" трябва да ни притесняват единствено от гледна точка на войната в Украйна и то не за разширяване на нейния обхват извън териториите на Украйна, а събития като разрушаването на стената на язовир „Нова Каховка“, коментира Запрянов. Политическото ръководство на МО не смята, че войната може да излезе от територията на Украйна, заяви зам.-министърът.
Влияние на чужди служби в България
Като по-съществени резултати при противодействието на чуждите специални служби през 2022 г. могат да бъдат посочени: пресичането на дейността на български гражданин, изпълнявал задачи, поставени от руските специални служби, установената съпричастност на един служител на ДАНС към дейността на руските специални служби, предприетите открити мерки за пресичане на зловредното влияние на руските специални служби върху обществени процеси в страната, посочват в годишния си доклад от ДАНС. 
От страна на държавното ръководство е взето решение за редуциране на руското дипломатическо присъствие в България. На 28 юни тогавашният премиер в оставка Кирил Петков обяви, че България отзовава 70 дипломати и служители от посолството на Руската федерация в София, припомня БТА. Решението предизвика полярни реакции сред обществото и политическите формации в страната и предизвика изслушване на Кирил Петков в Народното събрание.
Международен тероризъм
Според ДАНС най-засегнати от терористична дейност остават Африка, Близкия изток и Централна и Западна Азия, където са разположени структури на водещите джихадистки организации „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. През 2022 г. в Европа не е извършвана атака, за която отговорността да е поета от терористична организация.
Терористичната активност през изминалата година няма пряко проявление върху България. Не са извършени нападения на територията на страната и срещу български граждани и инфраструктура в чужбина, както и не са получавани данни за подготовка на атаки. 
Екстремизъм на социално-политическа основа
През 2022 г. се активизира дейността на екстремистките организации в Европа, пише в доклада на ДАНС. В много европейски градове формациите с екстремистки възгледи организират и се включват в масови демонстрации срещу легитимното управление, включително с цел ескалиране на напрежението. Най-големият риск от екстремистки действия и през м.г. произтича от радикализирали се в интернет отделни лица и групи под влияние на крайнодясната пропаганда. В много европейски държави се отчита нарастване на интереса на крайнодесни структури към огнестрелните оръжия и участието в паравоенни лагери и обучения. 
Крайнолевите и анархистки групи в Европа остават разнородни и със силно ограничена членска маса. Крайнодесният сектор в България продължава да се характеризира с фрагментарност, ограничен кръг от привърженици и ниска обществена подкрепа. И м.г. крайнолевите и анархистки формации в България имат силно ограничена членска маса и незначителна обществена подкрепа.
Миграцията
Нарастват миграционните движения към Европа, като се запазват основните фактори, свързани с климатичните промени, нестабилната обстановка по линия на сигурността, както и изострените политически, икономически и социални проблеми в редица държави от Близкия изток, Централна Азия и Африка. Руската инвазия в Украйна има каталитичен ефект върху миграционните процеси чрез насочване на значителен брой украински граждани към Европа и провокиране на продоволствена несигурност, която допълнително дестабилизира държавите – източници на миграционни потоци.
По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (FRONTEX) през 2022 г. са регистрирани над 330 хил. незаконни влизания през външните граници на Европейския съюз, в сравнение с 200 хил. през 2021 г., пише още в доклада на ДАНС.
На този фон броят на законно пребиваващите в държави – членки на Европейския съюз украински граждани, бягащи от войната, достига близо осем млн. души. Миграционният натиск към България нараства значително през изминалата година. Активизират се участниците в схеми за незаконна миграция към България, стимулирани от ниските присъди и високата доходност на незаконната дейност.
От началото на войната в Украйна в България са влезли над един млн. украинци, голяма част от които са излезли от страната. Регистрираните за временна закрила са 151 874, от които 50 049 са останали у нас, а 11 019 са настанените в държавни бази и хотели, посочват от Агенцията.
Финансова сигурност
Руската военна агресия в Украйна има негативни проекции върху глобалната финансова система, смятат от ДАНС. Българският финансов сектор остава относително стабилен, а банковата система запазва висока ликвидност и добра капиталова адекватност.
Просроченото изпълнение на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост (голяма част от които със законодателен и/или стратегически характер) създава предизвикателства пред усвояването на значителен европейски финансов ресурс, като първото плащане постъпва едва през декември 2022 г.
По предварителни оценки, чрез схемите за данъчни измами и други ощетяващи фиска посегателства, пресечени от ДАНС през 2022 г., са нанесени щети на държавния бюджет за над 60 млн. лв., а предвид дългосрочния характер на неутрализираната престъпна дейност, размерът на предотвратената щета е няколкократно по-голям.
Защита на стратегически обекти и дейности
Войната в Украйна и изострянето на геополитическото противопоставяне обуславят нарастване на заплахите за европейската критична инфраструктура.
Руската инвазия в Украйна и използването от Москва на енергийните зависимости за натиск срещу Европа създава значителни рискове за енергийната сигурност на държавите от Европейския съюз и стимулира процеса за диверсификация на източниците на енергийни ресурси. През 2022 г. вътрешното потребление на природен газ е обезпечено, въпреки прекратяването на руските доставки за България. Действията на Кремъл създават предизвикателства за поддържката и модернизацията на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. През 2022 г. остава висок интересът към изграждане на мощности от възобновяеми източници в условията на почти изчерпан преносен капацитет.
Комуникационна, информационна и киберсигурност
Руската агресия в Украйна допълнително засилва нарастващата през последните десетилетия тенденция за увеличаване на кибернападенията в интернет. През 2022 г. в България се наблюдава значително увеличение на киберпосегателствата, в т.ч. от страна на свързани с Русия хакерски групи.
През 2022 г. се отчита надпревара в модернизацията на стратегическите арсенали и изостряне на ядрената реторика. Глобалното противопоставяне и регионалните конфликти продължават да стимулират развитие на програми за разработване на оръжия за масово унищожение и ракетни технологии в рамките на доктрини за стратегическо сдържане и осигуряване на регионален баланс на силите. Запазва се интересът на недържавни субекти, в т.ч. терористични организации за придобиване на химични, биологични, радиоактивни и ядрени материали и проучване на възможности за използването им за нападения. Предвид големите количества оръжие в увеличаващия се брой конфликтни точки по света е налице потенциален риск от насочване за нуждите на престъпни или терористични структури.