Необходима е Национална стратегия за археологическото наследство, каза в интервю за БТА археологът акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН. Той посочи, че „eдна от причините за недостатъчно подпомагане на археологическите проучвания от страна на държавата е липсата на такава стратегия“. И допълни, че „България е на трето място по археологически паметници в Европа след Гърция и Италия, но в тези две страни археологическите паметници са на почит. Там те се разглеждат не само като интегрална част от съвременната култура, но и като средство за подпомагане на международния туризъм. Това е сектор, който има сериозен дял в съвременната икономика на тези страни. Нещо, което България не прави именно защото няма такава стратегия и няма такова стратегическо мислене у българските политици“.
Според академика „е необходимо влагането на много повече финансови средства, особено в проучванията, консервацията, реставрацията и социализацията на някои археологически паметници у нас. Така те ще могат да бъдат включени във вътрешния и в международния туризъм като туристически дестинации. И по този начин страната ще печели. Това ще спомогне и за поддържането за поколенията на тези археологически ценности от древността, будещи възхищението на съвременните хора. Необходима е целева подкрепа, макар засега за малка част от проучвани археологически обекти, които много бързо могат да бъдат подготвени и социализирани за посещение. А интерес у хората действително има“, категоричен е археологът. 
Акад. Николов посочи, че не е оптимист такава стратегия да бъде изготвена тази година. „Самият аз от 20-тина години говоря за това, други колеги също пледират. Опитваме се да правим за отделни паметници каквото ни е възможно с минималните средства, които държавата и общините отделят. Но, за съжаление, това е недостатъчно. За радост, някои общини, въпреки недоброто си финансово положение, отделят някакви, макар и минимални средства за археологически проучвания и по-нататъшно опазване на находките, но това е много рядко”, обясни той. Академикът допълни, че тъй като все още няма приет национален бюджет за тази година „проектите за археологически проучвания, които се финансират от Министерство на културата, все още са замразени „на трупчета“. Засега се работи по малки градски инфраструктурни проекти“, обясни академикът.
Васил Николов припомни, че „много от улици на Стара Загора са разкопани за подновяване на водопреносна и канализационна мрежа, а при необходимите спасителни разкопки колегите попаднаха на много интересни антични паметници. В Пловдив също се работи - на Брезовско шосе изкопите минават през една праисторическа селищна могила. В София спасителните разкопки са на многобройни обекти. И в други градове, където има древни пластове, е така“. Археологът разкри, че има „одобрен проект от Столична община за обект в кв. Слатина. „Там лежат останките на раннонеолитно селище от края на VІІ и първата половина на VІ хилядолетие пр. Хр., едно от най-старите и най-големите на Балканите, с изключителна материална култура, на важно кръстопътно място и в древността. За съжаление, липсата на бюджет прави в момента невъзможно продължаването на разкопките. Трябваше в началото на седмицата да започнем, но явно ще трябва да отложим за есента“, обясни той.
Негов проект е и Провадия-Солницата. „Това е наистина един невероятно интересен обект от древността - най-атрактивният праисторически обект в Европа в момента – със запазени солодобивни съоръжения от VІ и V хил. пр. Хр., с три пояса каменни крепости от V хил. пр. Хр. – най-ранните в Европа, с изключително богата материална култура. Интересът на хората към него е много голям. Само през пролетните празници около Великден дойдоха над 4500 любители на древността“, допълни академикът. И подчерта, че се разчита на средства от Министерство на културата и за аварийна реставрация и консервация на такива обекти. „Трябва да кажа, че за първи път от толкова години, откогато съществуват такива програми на министерството, все още не е обявена програмата за аварийна консервация и реставрация на недвижими паметници. Проучваме, доколкото можем, но след това археологическите паметници трябва да бъдат консервирани, по възможност реставрирани“, разказа още академик Васил Николов. И добави, че „паметниците трябва да се опазват и социализират, да бъдат достъпни за хората, които имат интерес към древността. Липсата на средства изключително ни затруднява. Аз и моят екип винаги използваме поне половината средства, които са за разкопки, за аварийна консервация и реставрация на Солницата. Помагат ни много общината и предприятието, на чиято територия се намира комплексът – „Провадсол“. Правим максималното, за да покажем величието на този праисторически солодобивен и градски център. През есента ще покажем постерна изложба в Европейския парламент“, разказа академикът.
Според него е необходимо да се промени отношението към учените. „В последните години учените в Българска академия на науките намаляват, младите хора по-трудно се насочват към попрището на научните изследвания. Трябва някой наистина да е много мотивиран вътрешно, а не от финансов интерес, за да започне да се занимава с наука. Това означава да посветиш целия си живот на едно поприще, което като че ли няма особено висок престиж в съвременното общество“, подчерта той. 
Академик Васил Николов разкри, че до края на този месец в печат трябва да влезе първи том на двутомната История на Стара Загора. „Вторият том беше съвсем наскоро отпечатан, излиза под редакцията на член-кореспондент Иван Илчев. Първият том се подготвя под моя редакция, като вече сме на „финалната права“. Всички материали са подготвени вече от колегите. Чета, редактирам и се надявам, че така, както е заложено в програмата ни, ще стане - до края на месец юли томът да влезе в издателството. Идеята е за празника на Стара Загора - 5 октомври, да представим пред обществеността двата тома“, обясни той. И допълни, че „град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място има корените си от преди 8000 години - като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация - един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона, ще преминем през по-късните етапи - на Августа Траяна и Римската епоха, през Берое и цялата Античност и Средновековие, естествено през новата и най-новата история на града. Така че Стара Загора ще бъде между малкото големи български градове, които ще имат съвременна история, написана от специалисти. Книгата се подготвя като научно-популярна - научна книга, но написана така, че да бъде достъпна за широка публика, да достигне до хората от града и региона, за да знаят миналото на земята си, а в него има с какво да се гордеят, смята той. И припомни, че идеята за създаването на двутомника е лансирана от кмета на Стара Загора Живко Тодоров.