Тиаго Виктор Да Силва Оливейра е роден на 27 април 2000 година. На 9 години избира балета, завършва балетно училище по методиката „Ваганова“ в родната Бразилия. На 20 години пристига в България, за да изпълни мечтата си и става солист на Русенската опера. Как вижда живота у нас и изкуството един артист от друг континент? Ето какво казва самият той.

- Защо избра балет, а не футбол? Как започна всичко?
- Бях на 9 години, когато с родителите ми отидох на ресторант и чух класическа музика. Тялото ми просто започна да се движи, разбира се, не в класическата техника на балета, но танцувах под съпровода така, както никога досега. И казах на майка ми, че искам да танцувам, че се чувствам щастлив да танцувам. Следващия понеделник бях на изпит в училището по балет, който минах и така започна всичко.
- Как се озова в Русе?
- Когато завърших, имах мечта да се явя на три световни конкурса по балет - Варненския международен конкурс, Московския и конкурса в Лозана, Швейцария. Отидох в Лозана и си казах, че след това е Варна. Не бях много запознат с Европа преди това. Варненският конкурс е един от най-старите в света, първият в Европа, моя мечта, трябваше да разбера повече за държавата. 
Преглеждайки танцовите трупи в България, попаднах на Русе и си подадох документите
и така през 2020 година се озовах в Русенска опера. 
- Няма как да пропуснем въпроса за карнавала в Рио, участвал ли си в него?
- Това е традиция в Бразилия. Празникът се организира всеки февруари, където месец хората празнуват. Състезават се училища и школи от цялата страна, карнавалът също е и състезание с много големи награди. Има жури, което оценява различни стилове като танци и пеене. Голямо събитие, бил съм зрител, но не и участник.
- Как оценяваш отношението към балета в България и в частност в Русе?
- Това, което виждам от моя гледна точка, е, че липсват инвестиции или субсидиите към изкуството са недостатъчни на държавно ниво. Нивото на танцовите трупи има нужда от такава база. Но всичко започва от основата. Пример е, ако се инвестира в училищата и техния престиж, отношението на хората и подготовката за тази професия, нивото на техника ще се покачи. 
Нивото в Русе, ако се сравни със столицата, е нормално да отстъпва леко
но това не означава, че конкурентоспособността в тази професия не е постижима и в по-малките градове. В Русе съм от 3 години и виждам прогрес, Русе има всичко необходимо, залата ни е прекрасна, операта, има училище. Основата от хора трябва да е силна и да работи в името на бъдещето поколение. Инвестицията не е само финансова, тя е отношението и времето, което отдаваме за развитието на това красиво изкуство. 
- Ти познаваш отблизо „Танцова Компания Петрова“ на Зорница Петрова, чийто основен акцент е балетът, как преценяваш развитието й и какви препоръки би дал за усъвършенстването й?
- Това е красива възможност за Русе и България, защото се гради от хора, които влагат цялата си любов към балета. В основата й е всеотдайността на Зорница към танца и това, че го споделя с различни възрастови групи - любителски и професионално. 
Трябват повече хора, които отдават живота си по този начин. Това пали децата и дава друга перспектива в техния мироглед
Съветът ми е да продължава с търпение и да не губи фокус от целите и това, което иска да види като краен резултат. Идеята за компанията е невероятна! Проблемите ще идват неминуемо и тя трябва да запази самообладание, защото любовта е най-хубавата емоция, но съществуването на компанията в размерите, в които е замислена, изискват ясна мисъл и избори, които ще я доведат до крайната и цел. Тя трябва да бъде уверена в каузата и да работи по тази линия, да бъде силна, когато има проблеми и да не забравя, че любовта й към танца е задвижващата сила на механизма, който иска да създаде. Фокусът и дисциплината трябва винаги да присъстват, целта е да се създадат конкурентоспособни танцьори в класическия и съвременен танц, да се разшири аудиторията на танца, хората да преоткриват любовта и радостта от танца. Всичко това трябва да е разделено и поддържано организационно, за да може един ден компанията да се асоциира с престижа и историческото значение на училища и методика като „Ваганова“. Когато вляза в залата на „Танцова Компания Петрова“, усещам цялото уважение и любов към танца, изкуството, за което живея. Затова подкрепям и се радвам, че съм част от тази магия. Да продължава да бъде!
- Как намираш новата зала на компанията?
- Невероятно е, всеки би пожелал такова пространство. Тук може да се работи върху цялата балетна методика. 
- Как би привлякъл момчета в тази кариера?
- Показвайки им реалността. За някой извън тази сфера балетът е само за деца или момичета. 
Сякаш мислят, че балетът е за слабите, нежните и т.н., но това е остаряло мислене, с което никога не бих се съгласил
Това са предразсъдъци, хората трябва да разберат, че това е работа като всяка друга! Но е и изкуство - това е различното. По мое мнение децата в ранна възраст се виждат като лекари, счетоводители, полицаи, адвокати, представата за класическия балет е свързана повече с момичетата. Но ако се запознаят с биографията на Рудолф Нуреев например, ще разберат какво е да си танцов артист! Трябва да се ходи по училищата с проекти и да им се показва реалността, какво е за жените, какво е за мъжете, техните роли и т.н. Да се покаже, че това е професия, че за съществуването и развитието й са нужни и мъже, и жени, че е доходоносна професия, стига да инвестираш в себе си. Да се изгради живот, манталитет към това изкуство. Животът не е само счетоводители, лекари, адвокати и т.н. Трябва да се борим с остарялото разбиране, за да изградим едно ново поколение, което достойно ще може да продължи завета на балетното изкуство. Трябва да се изгради мнение, че това е професия, а не само нещо невероятно и красиво.
- Сблъсквал ли си се лично с предразсъдъците в това отношение и какво още би казал на хората, които твърдят, че балетът и класическите танци въобще не са мъжка работа?
- Да, затова първо търся знанието пред безпочвените избори. Мисля, че всеки трябва да го направи. 
Да не изразява мнение, без да има информацията за дадената сфера, без да е преживял
или да е поне малко запознат с достоверна информация. Хората трябва да бъдат отговорни към това, което казват, как се изразяват, защото никога не знаеш как това ще афектира друг. Ако не се замисляме какво и как говорим, се връщаме към епоха, изпълнена с агресия и негативен егоцентризъм. Което е връзка повече с първичното, а не духовното. За да може хората да мислят за повече от хляб, трябва да задоволят първични нужди, което се случва вече стотици години, за едни повече, за други по-малко. Едва след това идва връзката и нуждата от изкуство, култура и душевно извисяване. Вярвам, че по-голямата част от човечеството се е запътила, трябва да вярваме и да се опитваме да бъдем. Разбива ми се сърцето, като виждам голям брой младежи да пушат и пият, мислейки, че това е вървежното и модерното за изграждането на личности. Предполагам, че това е период, през който повечето хора минават, но ми се иска повече деца да осъзнаят, че това не е готино, яко, както се изразяват. Изправен гръб, достойнство, уважение към себе си и другите. Знанията, активността и разбирането те правят най-добрата версия за себе си и този свят. Колкото по-рано това се научи, толкова по-успешен и щастлив ще бъде животът ви! В училищата в Бразилия има програми, които показват как се отразяват негативните навици. И до днес не пия, не пуша, нямам нездравословни хранителни навици, а това води до здраво тяло, здрав дух и ум.
- Избрал си българска музика за съвременната си хореография, песен на Тодор Колев, обичан артист в България, защо?
- България има голяма роля в моя живот, моята кариера започва оттук, първата ми по-голяма професионална трупа, възможността да изиграя по-значими роли, усетих уважението към себе си и труда си. Хората в операта сякаш разбират, че идваш отдалеч и те прегръщат, чувствам ги като семейство и подкрепа. България и Русе са с изключителен принос към моя живот и 
това е един начин да се отблагодаря, да запазя част от тази националност за себе си
която ще нося винаги, играейки на тази музика. По този начин, с уважение и обич към всичко дадено ми тук, казвам благодаря на всички хора, които ме обградиха с внимание, уважение и подкрепа. 
Песента я избрахме със Зорница Петрова. Самата тя е била хореограф на концерт-спектакъла за Тодор Колев „Фалшив герой“. Хореографията е тотално различна сега, според нея това е аналогия и препратка, която професионалното балетно съсловие би оприличило с хореографа Бен Ван Каувенберг и неговата световноизвестна хореография на песента „Буржоа“, изпълнявана от белгийския артист, певец, текстописец, режисьор и актьор Жак Брел. Със своите задълбочени, деликатни и театрални песни, той си създава голяма и вярна публика - първоначално в Белгия и Франция, а след това и по света, като е смятан за един от майсторите на съвременния шансон. Жак Брел е с изключителен принос като артист на ХХ век. В очите на Зорница Петрова и предполагам голяма част от България, по нейни думи, Тодор Колев е с такова значение за своята държава. Хореографията ще бъде класически образец за съвременния танц на българското изкуство през ХХI век и за мен е огромна чест да съм първият, който ще я изтанцува.
- Какъв режим имаш като артист и атлет?
- Трябва да се знае, че
балетистите са и атлети, че изпълнението ни е на най-високо ниво синтез между физика и духовност
Цялата техника на високи скокове, много пируети, чистота на изпълнение и в същото време да изглежда изключително лесно, е голямо натоварване за тялото и ума. Трябва да си във форма постоянно, няма как да си професионалист от висок ранг, без да правиш екстра упражнения, фитнес, плуване, рехабилитационни упражнения, време за възстановяване, режим на хранене, спане и т.н. Трябва да даваме максимума от себе си и съответно да се възстановяваме възможно най-бързо.
- Явно това е цената, трябва да се правят саможертви, така ли да разбираме?
- Трябва да се правят жертви и всеки има своята борба, заплащайки цената, която се изисква от него. Вярвам, че сме дошли на земята с причина, да служим на хората. Гледам на себе си като инструмент, за да може, когато хората идват в театъра, да се чувстват пренесени в свят, в който няма грижи, да отнема напрежението им, това е работата ми. Това е цената за това, че съм далече от дома си, че не излизам постоянно с приятели да купонясвам, има и такива моменти, но по принцип сме толкова изморени след репетиции, че не се стига дотам, но да, всичко е личен избор. Имах моментите на юношеството ми, изпълнени с такива възможности да играя с приятели футбол, да изляза навън да се забавлявам, но балетът е постоянната мисъл, която не те оставя, как да направиш линията си по-добра, как да се самоусъвършенстваш, невероятно е как сам избираш да се отдадеш, да се обречеш на тази светлина. Тази работа е 24/7, не е 8 часа и да забравиш, това е единственият начин да бъдеш на ниво, не перфекционизъм, няма такова нещо, но да достигнеш едно лично задоволително ниво, изисква отдаденост.
- Участваш в конкурса на „Сара-Нора Прима“ - първия международен балетен конкурс в Бургас - как разбра за него, с какво те привлече? 
- Мои колеги от операта ми споделиха за провеждането на конкурса, заинтересувах се и реших, че това е възможност. Това е и един начин да разнообразиш, да излезеш от рутината. Защото и в балетния свят има ежедневие, което се повтаря. Загрявка, плие, тандю, жете, клас, репетиция и повторение. Това правим. Конкурсът е 
възможност да излезеш от рутината, да се срещнеш с нови хора, да покажеш постиженията си, развитието си
да свериш часовника си.
- Щастлив ли си в Русе?
- Труден въпрос. Защото зависи всеки какво би желал. От една страна съм щастлив, от професионална гледна точка, да. Тук съм, за да постигна ново ниво в кариерата си. От друга, човешка страна, духовна, ми е трудно. Далеч съм от дома си и семейството. От своя език, от своята култура, от своите най-близки. Тази част не е много щастлива. Може би след време ще имам възможност да съчетая двете неща, да работя по мечтата си и да бъда близко до семейството си.
- Кои са любимите ти места в града и в околностите? Как изглеждат България и българите, респективно Русе и русенци през погледа на един млад бразилец?
- Обичам да съм във фитнеса на хотел „Космополитън“, ресторант „Планет Фууд“ и да съм до реката! Българите са толкова различни по различни начини. Забелязал съм, че не са доверяват бързо, когато не познават човека срещу тях. 
Дистанцирани са, но когато опознаят някого по-добре, биха направили всичко възможно, за да помогнат
Бразилците винаги ти се усмихват, дори и да не те познават, може би ние сме по-доверчиви. Може би това, което сближава България и Бразилия, е големият брой от хора със свои убеждения и вярвания, опитващи се да живеят по-добър живот и да бъдат по-добри.
- Опитал си българската кухня, кое е любимото ти ястие?
- Даже се опитах да си сготвя, но съм ужасен готвач. Но като цяло опитах баница и мусака, много ми харесва мусаката, харесвам кисело мляко, ям почти всеки ден.
- А опитвал ли си бразилска кухня в България?
- Да, от един ресторант във Варна, като имам възможност да съм там, минавам, за да ми припомня за моята страна.
- Какви български думи научи? Любими думи?
- Любими думи, мисля, че най-често използвам „Извинете“. Това беше първата ми дума и най-често ползвана. В пътите, в които не съм я ползвал, съжалявам за това. 
- Какво ще пожелаеш на читателите на вестник „Утро“?
- Бъдете силни, ако вярвате в нещо, ако имате мечта, борете се за нея, не слушайте какво ви се говори, работете за мечтата си, намерете начин. Заобиколете с хора, които имат сходни мечти и вярвайте, вярвайте, вярвайте! Това е най-добрия път и начин на живот!

Васил ТОДОРОВ