„Проверка на фактите“ е партньорска рубрика на „Утро“ и Factcheck.bg - единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ). В нея ще публикуваме проучвания, които проверяват достоверността на спорни твърдения на актуални теми в интернет и социалните мрежи.
Това проучване е на Мина Киркова. Тя е завършила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност „Кино и телевизия“. Професионалният й път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ-България, на тема „Здраве на прицел“.

„Проверка на фактите“ е партньорска рубрика на „Утро“ и Factcheck.bg - единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ). В нея ще публикуваме проучвания, които проверяват достоверността на спорни твърдения на актуални теми в интернет и социалните мрежи.
Това проучване е на Мина Киркова. Тя е завършила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност „Кино и телевизия“. Професионалният й път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ-България, на тема „Здраве на прицел“.
* Чиповете в новите лични карти с биометрични данни не позволяват следене от разстояние, никой няма да бъде принуден да смени валидния си личен документ, новите ще бъдат издавани само ако старият документ е изтекъл;
* официален срок за въвеждането на новите документи все още няма;
* биометричните данни при лични документи не са нещо ново - българските задгранични паспорти вече съдържат тези данни.
„Налагането на чипове в личните карти е тотално следене на всички нас“, пише един потребител във Фейсбук. „Народа ще бъде поставен в дигитално робство без да бъде питан“, възмущава се друг. Поводът е обявената смяна на настоящите лични карти в България с такива, които съдържат електронен чип с биометрични данни.
Какво се знае за новите лични карти?
МВР уточнява, че няма да бъдат подменени всички лични карти наведнъж. В случай на изтичане на валидността на документа, новоиздаденият ще бъде с чип и биометрични данни по модела на международните паспорти. С биометричните данни в личните карти българските граждани ще могат по-лесно да преминават граничните пунктове - през обособените машини, които разчитат автоматично данните от документа при гранична проверка. 
Новите лични карти ще имат и допълнителна защита от фалшификация, като например метализирана снимка на гърба на документа. Очаква се заедно с издаването на новите лични карти, биометричните и други дигитализирани данни за гражданите да се добавят и в мобилно приложение. Целта е да се улесни използването на електронните услуги на държавната администрация. 
Обществената поръчка за проекта, която беше обявена още през 2018 година, беше спечелена от германския консорциум „Mюлбауер Ай Ди Сървисиз“. Дружеството е изработвало лични документи за редица други държави, сред които Швейцария, Индонезия, Босна и Херцеговина и Грузия. „Мюлбауер“ обясняват, че събирането на биометрични данни включва снимка на лицето, пръстов отпечатък, снимка на ириса на окото и подпис.
Какво представляват биометричните данни?
Биометрични идентификатори представляват лични данни, получени в резултат на специфична техническа обработка, свързана с физическите, физиологичните или поведенческите характеристики на даден човек. Тази информация позволява лесното извършване на уникалната идентификация на това лице - например изображения на лицето или данни за пръстови отпечатъци.
Как скенерите разпознават човека от тази информация? Сканират се отличителни белези на лицето на съответния човек - например разстоянието между очите, носа, устата и ушите. Скенерът разпознава човека в голяма степен и по ириса на окото, информация за който се съдържа в биометричната снимка, която е направена при издаване на документа.
Чипът, който ще бъде въведен и за личните карти е т.нар. чип за радиочестотна идентификация. На него има стандартната за документи информация - името, адреса, националността, пола на човека и кога изтича документа. Освен това на този чип има и дигитална версия на снимката на документа - така лицевото разпознаване на граничната проверка проверява идентичността на човека. Такива чипове вече има на задграничните паспорти в България. 
Регламентът на Европейския съюз за биометричните данни за лични документи изрично пояснява, че биометричните характеристики в паспортите и документите за пътуване ще се използват само за проверка на автентичността на документа и на самоличността на притежателя. Човекът пък винаги има право да провери личните данни, които се съдържат в личния документ и, когато е уместно, да поиска поправка или изтриване. Събирането и съхраняването на биометрични данни се извършва изключително за целите на издаването на паспорти и документи за пътуване, пише в регламента.
Може ли да ви следят чрез чипа на личните документи? 
Някои чипове за радиочестотна идентификация могат да бъдат разчетени от разстояние. Онези, които се поставят в личните документи обаче могат да бъдат прочетени максимум на разстояние от 10 сантиметра. Всички тези чипове се изработват съгласно международния стандарт на Международната организация за стандартизация за личните документи ISO/IEC 14443, в който са заложени и правила за разчитането на чиповете.
Чиповете за радиочестотна идентификация, използвани в лични документи, са „пасивни“, тоест данните на тях могат да бъдат разчетени, само когато са доближени до специален четец - какъвто е този на граничните проверки. Да се следи човек през електронния чип в личната му карта е практически невъзможно, тъй като от разстояние данните в този чип изобщо не могат да бъдат прочетени.
Проверено:
Биометричните данни в личните карти не могат да се използват за „следене“ на  хората. Чиповете, които се вграждат в личните документи, не позволяват да бъдат разчетени от далечно разстояние. Документи с биометрични данни в България вече има - задграничните паспорти. Още не е известно кога ще започнат  личните карти да се издават по новия модел - обявен е срок до края на 2023 година, но не е потвърдено, че ще бъде изпълнен.

Мина КИРКОВА