Въодушевени се завърнаха от първата си задгранична стажантска практика двадесет ученика от Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“. Малко преди да завършат десети и единадесети клас, двадесетте младежи успешно преминаха конкурс, който им даде възможност да направят своето пътуване до втория по големина град в Словакия - Кошице. Това беше и третият, заключителен етап на проекта по програма „Еразъм+“, който се нарича „Млади икономисти в търсене на иновации“. 
През април първо преподаватели от ПГИУ заминаха за Кошице за пет дни по същия проект - по модула за учителска мобилност, която е свързана с обучението на учители по икономически дисциплини.
Макар и кратко, нашето пребиваване в Словакия ни даде възможност да натрупаме доста впечатления, разказаха преподавателките Ива Калинова и Феридан Ахмедова. 
В частната икономическа гимназия и средното училище „Обходна академия“ вниманието им е било съсредоточено върху преподаването и протичането на учебните часове. 
Успоредно с това те са посетили и водещи фирми в Кошице
както и някои забележителности на града, като Източния словашки музей. 
Този музей и фирмата за производство на цимент и инертни материали „Холсим“ са две от местата, където са стажували малко по-късно учениците от Икономическата гимназия. За мнозина от тях това е било и първо излизане зад граница, първо откъсване за по-дълго време от семейството и дома, първо сблъскване с необходимостта напълно самостоятелно всеки да се грижи за себе си - и освен това да се ориентира и да оцелява в съвършено непозната страна с доста различен начин на живот и организация на градския бит. 
За всички тях е изключително важно да попаднат в реални условия за работа, да изпълняват конкретни задачи, които им поставят менторите, да прилагат наученото в учебните часове, но също и да проявяват въображение и находчивост, като през цялото време общуват с хората там на английски език. Това казва Соня Арнаудова, преподавателка по английски език в гимназията, която е и ръководител на групата.
Учениците са от 10 и 11 клас, специалност „Банково дело“
там бяха разпределени на стаж на осем различни места, уточнява Арнаудова. 
Вера и Стела са били в благотворителната организация „Charita“, където задачата им е била администраторска работа и пиар.
Направихме инвентаризация на кризисния център, описахме всичко, което се намираше там, участвахме в много мероприятия, които организаше тази благотворителна организация, разказаха момичетата. 
Филипа, Михаела и Преслава са работили в онлайн магазин за дамска мода.
Подреждахме дрехи, опаковахме, поставяхме цени, качвахме снимки на сайта, обясниха те, като завършиха презентацията си с изречение на словашки: „Hvala za vaso pozornost!“. Така по време на разказа, придружен с много снимки, постепенно се включиха и закачливи елементи, които издаваха емоциите при сблъсъка с непознатия за русенчетата словашки език. Изречението от финала на презентацията на Филип, Михаела и Преслава означава „Благодарим за вашето внимание!“. 
А след това и други гимназисти споделиха
впечатленията си от лингвистичното приключение
Оказа се, че английският език не навсякъде в Кошице може да ни свърши  работа - просто защото не всички го говорят, разказаха учениците. Това, от една страна, туширало притесненията на някои от тях дали ще се справят с общуването в чуждата държава. Но, от друга страна, водело и до объркване и дори до комични ситуации. Особено се забавлявали русенските младежи, когато научили, че думата с не твърде положителна конотация в българския език „смотана“ на словашки всъщност означава всичко на всичко... сметана! А „позор“ пък означава „внимание“. Думата се среща постоянно в градския транспорт. 
А, като стана дума за градския транспорт - това очевидно е било едно от най-запомнящите се преживявания в първите дни от трите седмици. Докато свикнат с кой трамвай трябва да пътуват до къмпинга, където са настанени, на коя спирка да застанат, на коя спирка да сменят превозното средство, а също и да преценят в колко часа трябва да тръгнат сутрин, за да стигнат навреме на работното място - всичко това в началото предизвиквало смут и притеснения. В края на трите седмици обаче всички от русенската гимназия вече се чувствали значително по-комфортно. Още повече, че във всички места, където били разпределени да стажуват, домакините се отнасяли към тях сърдечно, приятелски, с готовност да им покажат колкото може повече от спецификата на съответното работно място. 
Борислав и Александра са работили в отдела „Човешки ресурси“ в интернационалната компания „Холсим“, като им е била поверена 
грижата за инстаграм страницата на отдела
Това включва създаване на истории, постове и кратки клипчета. 
Паола, Михаела Стоянова и Александра Николова пък са навлезли навътре в административната работа в Националния театър в Кошице. Задачата им е била да предложат маркетингови идеи, с които да бъде привлечен интересът на млади зрители към театралните постановки. Първата ни седмица беше посветена на балета - трябваше да интервюираме балерини и балетисти, а след това гледахме балета „Жизел“ и операта „Тоска“, разказа Александра. И добави: „Ние имахме най-красивото работно място!“. 
Също в театър, но в Унгарския театър „Талия“, работила Катерина. Тя се занимавала с подреждането на документацията на театъра, като междувременно успяла да гледа репетициите на премиерна постановка, а също и един мюзикъл на унгарски със субтитри на словашки. 
Илия, Габриел и Дарина пък са се включили в счетоводната работа на Зоологическата градина. Но заедно с това се занимавали и с много други дейности.
Грижехме се за животните, а когато се подготвяше тържеството за кръщаването на една новородена камила, ние изчистихме пътеката и се погрижихме за някои детайли по кръщавката, разказа Илия. Ние май най-много се забавлявахме на нашето работно място - 
видяхме на живо рис, червена панда и дори капибара
за последно пък отидохме и изчистихме клетката на елена, добави Илия. 
Моника и Кристина усвоили работата на администрацията на Детската железница, а освен това работили и в сувенирния магазин. Подготвяхме писма-покани до училищата и участвахме в откриването на сезона, а през третата седмица имахме колежки от Полша, разказаха момичетата. 
Мелек, Диана, Ана-Мария и Ралица влезли в ролята на гидове в Източнословашкия музей, развеждали посетители и имали задачата да издирват интересни факти, свързани с експонатите, и да ги включват в своите беседи. Накрая те поканили и своите съученици да ги разведат из музея. 
Впрочем, всички признават, че освен натрупания опит от работата в словашкия град, освен емоциите и удоволствието да установят, че с много неща могат да се справят сами и да се поздравят за това, едно от най-приятните преживявания е запознанството с останалите в българската група по проекта на „Еразъм+“.
Макар че учим в едно училище, ние сме в различни класове и всъщност не се познавахме
казаха гимназистите.
Приятелствата помежду им са една от най-ценните придобивки, които са си донесли от пътуването до Кошице. 
Накрая след презентациите на всички участници в задграничната стажантска програма директорката на ПГИУ „Елиас Канети“ Мариана Гъркова поздрави учениците и им връчи сертификати за участие в проекта. Освен сертификата всеки получи и по един грамаден шоколад. А присъстващите на срещата в регионалната библиотека „Любен Каравелов“ имаха шанса да опитат прочутите словашки „цукровинки“ (това е тяхната дума за сладкиши), които групата беше донесла от Кошице.