Дарина Баркова работи като медицинска сестра в УМБАЛ „Медика Русе“ от създаването на лечебното заведение преди 10 години, а трудовият й път в сферата на здравеопазването започва преди 25 гoдини. През 1998 г. завършва Медицинския колеж в Русе с професионална квалификация „медицинска сестра“. Веднага след това започва работа в Интензивно терапевтично отделение на МБАЛ - Русе, а по-късно продължава в Кардиологично отделение на същата болница, където работи 12 години. Oт 2013 г. до днес работи в „Съдова хирургия“ на УМБАЛ „Медика Русе“.

- Как избрахте професията, която упражнявате през всичките тези години?
- Знам как ще прозвучи, но истината е, че от малка си мечтаех да нося бяла престилка. Колкото и странно да изглежда, харесвах дори миризмата на болница. Все още си спомням как молех медицинските сестри, които се грижиха за сестра ми в детското отделение, да ми дават празните шишенца от пеницилин. Днес, като се замисля, нямам бяла престилка - всичките ми медицински екипи са в различни цветове, но това дори ми допада повече!
 - Разкажете ни за пътя, който извървяхте по време на професионалното ви израстване.
- След като завърших 12 клас, кандидатствах в Медицинския колеж в Русе, специалност „Медицинска сестра“. Преминах едно наистина интересно обучение, натрупах много знания, осъзнах важността на професията, даваща ми възможността
да помагам в грижата и спасяването на най-ценното - човешкия живот
Веднага след завършването ми започнах работа в Интензивно отделение, където имах възможност да надградя знанията от курса на обучение с безценни умения и опит, израснах професионално и добих самочувствие на медицинска сестра, която умело се справя със своите задължения. 
А как станах операционна сестра? Предложението за новото ми работно място получих буквално на операционната маса на вече несъществуващата СХБАЛ „Медикус“, където постъпих за операция. За което, разбира се, съм много благодарна на лекарите и медицинските сестри, които ми дадоха шанс да опитам нещо ново и много, много интересно. 
Когато започнах работа като операционна сестра в Съдова хирургия на УМБАЛ „Медика Русе“, тръпката беше голяма. Спомням си вълнението ми през първия работен ден, когато влязох в една модерна операционна зала, пълна с нова апаратура, консумативи и хирургични инструменти. Благодарение на д-р Христо Георгиев и д-р Камен Узунов открих един нов свят - беше много трудно, като всяко ново начало, но и много интересно.
- Днес вие сте старша медицинска сестра в същото отделение. Как стигнахте до тази позиция?
- От 8 години съм старша медицинска сестра в Съдова хирургия, като преди да заема тази длъжност, придобих образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Здравни грижи“ от Медицински университет - София, а впоследствие -  и степен „магистър“ по специалност „Управление на здравните грижи“ от Русенския университет.
Като старша сестра всеки ден работя заедно с останалите медицински сестри в отделението, старая се да съм усмихната и любезна, отнасям се към тях с необходимото уважение и професионализъм. През годините
не съм спирала да имам желание да уча, да се развивам и да вървя напред
опитвам се да бъда дипломатична, винаги да вземам правилни решения, дори това често да ми коства много усилия, да поемам отговорност в различни ситуации, да съм организирана, гъвкава, да съм търпелива и да проявявам разбиране.
- Как минава един ваш работен ден и продължавате ли да работите като операционна сестра? 
- Всеки ден отивам на работа с удоволствие, въпреки че тя е свързана с много напрежение, голяма отговорност и не малко натоварване. През годините, заедно с началника на отделението д-р Христо Георгиев направихме всичко възможно да изградим един успешен екип - колектив с добър психоклимат, в който се работи с взаимно уважение и доверие.
Медицинските сестри, с които работя, са невероятни професионалисти, изключително отговорни и всеотдайни в работата. Ние сме главната връзка, която свързва лекаря с пациента, а полаганите от нас здравни грижи са от първостепенно значение. Една блестящо изпълнена от лекаря операция например, може да се окаже абсолютно безполезна за пациента, без полаганите от нас здравни грижи и наблюдение.
През всичките години работа в отделението, вече повече от 10, не съм спирала да работя и като операционна сестра. Работата в операционната зала е изключително вълнуваща и не мога да разбера как е възможно младите колежки да не проявяват интерес към нея.
В отделението повечето диагнози са спешни, а повечето ни пациенти са възрастни и с доста увредено здраве, което изисква здрава нервна система и издръжливост, умения за бързо вземане на решения, отлични теоретични знания и умения, чувство на емпатия и такт, както и
способност да намериш общ език с пациента и неговите близки
Медицинската сестра не е само помощник на лекаря, който изпълнява неговите назначения, тя е вече много повече от това - без нея работата в едно отделение е практически невъзможна.
- Професията, която сте избрала, е трудна и в същото време изисква голяма всеотдайност. Повече е дала или взела от вас през годините?
- Четох за това, че е добре да има здравословен баланс в отношението работа - личен живот. Определено през годините си дадох сметка, че работата е много важна, но на първо място трябва да е семейството. Щастлива съм, че благодарение на знанията и опита, които имам, мога да помагам в трудните за семейството и близките ми моменти и особено когато станах майка и можех да се грижа за двете ни прекрасни момичета. Разбира се, невинаги успявам да се абстрахирам от работата и често пренасям вкъщи част от проблемите на нашите пациенти, както и болките, които преживявам заедно с тях, но гледам на това като на нещо нормално, човешко.
- От всичко разказано дотук, се вижда, че обичате много професията си. Какво бихте казали на всички млади хора, пред които сега стои въпросът с избора на професия?
- Аз съм оптимист за бъдещето на нашата професия и съм сигурна, че ще става все по-търсена и значима, все по-достойно заплатена, все по-ценена и уважавана.
На всички, които се намират на прага на своя избор, бих казала: Не се колебайте, ако сте решили да изберете професията на медицинска сестра. Тя ще ви донесе несравнимо вътрешно удовлетворение -
малко неща могат да се сравнят с усмивката на благодарен пациент и неговите близки
а чувството, че сте спомогнали да спасите един човешки живот, не може да се опише с думи.  
В този ред на мисли мога да споделя, че съм много щастлива, че малката ни дъщеря сама реши да поеме по моя път. Надявам се да успее и да стане една много добра и успешна медицинска сестра, като не забравя най-важното нещо - преди всичко да бъде човек. Защото много често пациентът има нужда точно (а понякога и само) от това - една добра дума, един грижовен жест, минутка внимание. 
- На вас самата какво ви носи тази професия? 
- Просто я обожавам, тя е в сърцето ми! Определено работата ми носи удовлетворение и радост, които ми е трудно да опиша и които всъщност правят човек щастлив. Така че, ако трябва днес да избирам своята професия, отново бих тръгнала по същия път. 
Много съм благодарна на ръководството на УМБАЛ „Медика Русе“ за това, че непрекъснато прави всичко възможно да ни предоставя възможности за развитие, като организира различни курсове и обучения, имащи за цел както да поддържаме знанията и уменията ни, така и да утвърждаваме имиджа на професията. 
- Какви съвети давате на студентите и младите ви колеги, за да успеете да ги мотивирате да поемат по вашите стъпки?
- Към всички студенти и млади колеги подхождам с търпение и разбиране, защото помня първоначалния стрес, когато започнах моя професионален път, колко ми беше трудно и как понякога само една добра дума или потупване по рамото бяха достатъчни да продължа въпреки всичко. В същото време смятам, че
всеки, който избере тази професия, трябва да си даде сметка какво му предстои
да бъде наясно със себе си и да работи със сърце и душа. В противен случай е по-добре да се откаже и да потърси друго поприще. 
Теоретичните знания са много важни и тясно свързани с практиката, недопустимо е да не се познават основни термини и състояния. Като много други, и тази професия се „краде“ - трябва да се интересуваш, да имаш желание да опитваш отново и отново, дори и невинаги да успяваш. Всяко начало е трудно, да, и всеки трябва да извърви своя път до успеха. И да не забравят, че всичко, което научат, ще им е от полза през целия им живот, че ще могат да помагат както на пациентите, така и на техните близки.
- Разкажете ни история, която ще помните цял живот. 
- Разбира се, че има истории, които се помнят цял живот. Няма да забравя една жена, на която преди няколко години трябваше да направим операция за ампутиране на долен крайник. Самата операция не е трудна за изпълнение, но за пациента и неговите близки е изключително тежка и травмираща. Страдах заедно с нея много преди и след операцията, държах й ръка до самото начало на операцията, на която всъщност аз бях операционната сестра. Няколко години по-късно тя отново дойде с оплаквания от другия крак и още с влизането ме позна, извика ме по име, разплака се и ме прегърна толкова силно, че стояхме така няколко минути, със сълзи на очите. За щастие, благодарение на навременната намеса на нашите лекари и грижите от наша страна, успяхме да спасим другия й крак и я изписахме с подобрение. 
Едно от нещата, които много ценя в УМБАЛ „Медика Русе“ е, че
се прави изключително много в името на пациента
Един такъв пример е психологическата помощ, която психолозите в нашата болница оказват в случаи на необходимост. Подобна намеса от страна на специалист в тази област е способна да постигне чудеса по отношение на психичното здраве и преживяването на такава тежка травма като загуба на част от тялото.
- Какво правите в свободното си време, как си почивате и разтоварвате от явно доста натовареното и напрегнато ежедневие?
- Обичам много да се разхождам, да караме велосипед със съпруга ми или просто да прекарвам време с двете ни прекрасни дъщери. Невероятно удоволствие ми доставя бягането в парка, особено сутрин, но тъй като работното ми време започва рано, успявам да правя това само през почивните дни. Всъщност откакто работя в Съдова хирургия, се движа и спортувам както никога преди това. Намирам това за нормално - ежедневно се сблъсквам със съдбите на хора със заболявания, голяма част от които е можело да бъдат предотвратени, ако е имало повече движение и здравословен начин на живот.
- Какво бихте искали да кажете в заключение?
- Едно от нещата, които са много важни за мен и харесвам в УМБАЛ „Медика Русе“ е фактът, че се осъществява ежедневна комуникация между всички звена в болницата и ръководството, аз като старша медицинска сестра имам връзка с главната ни медицинска сестра ежедневно, нещо, което е изключително важно за работата и беше недостижимо за мен на предишното ми работно място. Харесва ми, че
болницата постоянно се развива, откриват се нови звена, търсят се нови методи и техники
за диагностика и лечение на заболяванията, което в крайна сметка е важно за нас и нашите пациенти. Условията за работа са много добри, което също не е без значение - в крайна сметка ние прекарваме на работните си места голяма част от нашия живот.
Със сигурност има и много други хубави неща, които не се виждат, но се случват, и няма да бъде преувеличено, ако кажа, че тук при нас се спасяват човешки животи, грижата и вниманието за пациента е от огромно значение.
Както вече ви казах, аз съм оптимист за бъдещето на професията ни, бих искала да мога да направя повече за издигане на нейния имидж и престиж и тя отново да заеме достойно място спрямо другите професии, искам да бъда пример и опора за колегите, с които работя. Да съм уважавана, ценена и да получавам достойно заплащане за труда си - това са нещата, които към настоящия момент получавам в работата си и смятам, че точно това очакват всички мои колеги. 
Животът ми е силно свързан с тази професия и искрено се надявам да бъда здрава, за да мога да продължа да я практикувам още дълги години. 

Мартин ГЕОРГИЕВ