Короната „Мис Русе“ има своята нова носителка - това е 20-годишната Румяна Мартева, която беше избрана от журито с пълно единодушие. Заключителният кръг се проведе в препълнения ресторант „Овчарска лъка“, който награди победителката със заслужени горещи аплодисменти. Освен това красивото момиче спечели с много солидна преднина и гласуването на голямото жури във Фейсбук - тя е победителка и в традициония съпътстващ конкурс, провеждан в страницата на „Утро“ заедно с организаторите на „Мис Русе“. Веднага след конкурса победителката даде специално интервю за единствения русенски всекидневник.

- Честита корона! Хора, които от много години следят конкурса „Мис Русе“, казват, че това е една от най-заслужените победи в него, а организаторът Божил Николов намеква, че може да повторите успеха на Мис Русе 2005 Росица Иванова, която след това стана Мис България. Разкажете ни за себе си.
- Много благодаря! Аз съм на 20 години, миналата година завърших Английската гимназия в Русе с отличен успех и в момента уча в Икономическия университет във Варна. Там завърших първи курс също с отличен успех, 
дори имам вече научна публикация в сборник на университета 
на тема „Обща икономическа теория“. Участвах в ученическа конференция, говорихме как Ковид кризата се е отразила на съвкупното търсене в страните членки на Европейския съюз. Също така тренирам лека атлетика от 13 години и това ми е основната страст от малка. Все още тренирам и ходя по състезания. Надявам се в бъдеще да стана треньор и това да ми е допълнителна работа. В момента уча задочно в софийски колеж за кондиционен треньор по лека атлетика. Въобще - занимавам се с много неща.
- Коя е дисциплината ви в леката атлетика?
- Бягане 200 метра с препятствия и 60 и 100 метра. 
- Трудни са тези дисциплини.
- Да, сега вече съм се преориентирала по-скоро на щафета и 200 метра, понеже нямам толкова време, но доста време се занимавах, имах и медали, и национални титли.
- На кой клуб сте състезател?
- На „Локомотив“-Русе. 
- Как успявате да съвместявате толкова различни неща - спортът изисква голямо отдаване и усилия, а икономическото образование също не е от най-лесните?
- Трудна задача, да - доста труд и усилия се искат наистина. Сякаш 
леката атлетика ме научи на дисциплина още от малка
а също и успявам да съчетая всичко по най-добрия начин. Смятам дори, че когато не съм толкова заета, не съм и толкова продуктивна. Когато имам повече задачи, се чувствам доста по-добре. Натовареният ритъм ме мотивира по някакъв начин и винаги успявам да съчетая нещата. 
- Как стигнахте до конкурса?
- Съвсем случайно реших да участвам, просто смятам, че това е един добър старт за мен в тази сфера. Отначало тръгнах леко като на шега, но много ми хареса и ще направя всичко възможно да представя Русе на конкурса „Мис България“ по най-добрия начин. 
- Това първи досег ли е с тази сфера за вас?
- Абсолютно, да - първи досег. Това е нещо ново за мен, било ми е интересно, но никога досега не бях опитвала. 
- Имаше ли нещо специално в подготовката на конкурса?
- Репетирахме два дни подред, но общо взето, нямахме много подготовка - поне за мен като човек, който не е участвал в такива конкурси досега.
- Тоест, това е природна даденост и природна интелигентност?
- Ами може да се каже, да. 
- Предполагам, че семейството ви е подкрепяло?
- Да, бяха там, гледаха ме и са много щастливи. 
- Кажете няколко думи за семейството си.
- Родителите ми са от Русе, и двамата са икономисти. 
Това са родителите, които винаги са ме подкрепяли в това, което върша
винаги са стояли зад мен и са се съобразявали с това, което искам. Много съм им благодарна, без тях нямаше да съм това, което съм.
- Това ли предопредели избора да учите икономика?
- Аз, общо взето, много бягах от това образование, но в последния момент реших и аз да уча икономика и не съжалявам, много ми харесва. 
- Най-честият въпрос към победителките в такива конкурси - имате ли си приятел?
- Да, имам приятел и той е много щастлив сега - най-щастливият.
- Очаквахте ли победата?
- Надявах се да спечеля короната, предполагам като всяка една от участничките. 
Когато обявиха моето име, бях много щастлива и специална
Емоцията беше неописуема и различна от всичко, което съм изпитвала досега! Благодаря на всички, които ме подкрепиха и ме направиха толкова щастлива! Усещането е прекрасно, неописуемо и много различно! Пожелавам на всяка жена да го изпита!
- Каква беше първата ви мисъл, като разбрахте, че печелите титлата?
- В първия момент си помислих за близките ми, които бяха сред публиката и се радваха заедно с мен!
- Отрази ли се победата ви в конкурса на броя последователи в социалните мрежи, увеличиха ли се те?
- Увеличиха се, да. Доста покани получих и много хора ме поздравяват за победата. 
Не очаквах, че ще се стигне до такава известност с този конкурс, но явно хората много се интересуват и е като хубав взрив
 - Обикновено победителите в такива конкурси имат някаква кауза, къде ще бъдат насочени вашите усилия, какъв е вашият фокус?
- Моите цели основно са в спорта - винаги съм мечтала да открия свой собствен спортен клуб, много ще се радвам да съм също и преподавател в Икономическия университет във Варна. Това са така наречените ми мечти, но много ще се радвам и да покажа, че красотата може да се съчетае с много други неща, че човек може да е много широкоспектърен - да участва в различни мероприятия и пак да се справя добре. Смятам, че в такива ситуации дисциплината е много важна.
- Значи красивото лице и хубавата фигура не означават празна глава.
- Точно така, да. 
- А какво искате да кажете на момичетата около себе си - има ли нещо, което да ги призовете, с което да им дадете пример, какво да правят?
- Искам да ги призова към доброта, защото това е качество, което в последно време е много забравено или остава назад
Скромността е също много важна, а сякаш вече много се подценява и се смята за нещо лошо, а според мен лично е много хубаво качество и един от признаците за интелигентност. Скромността и добротата красят човека и, според мен, това са основните качества, които трябва да притежават всички, не само следващите кандидатки. 
- Имате ли любимо място в Русе - място, което е свързано със спомен, или просто да ви харесва?
- Любимото ми място е градският стадион, защото там прекарвам почти цялото си време, но иначе - нашият град е страхотен, особено центърът и паркът. Мога да кажа, че това е наистина любимият ми град в България. 
- Как виждате този град след 10 години?
- Искам да се оправят пътищата и да спре отливът на млади хора от нашия град, виждам, че все повече от тях говорят лошо за него. 
- Защо, какво не им харесва?
- Всеки гледа да напусне града. Може би не им харесва животът в сравнение с този в по-големите градове, не им харесва това, че възможностите за работа са по-малко - това е, което може би плаши хората да остават тук. Големите градове изсмукват каймака. 
- А вие бихте ли се върнали тук да реализирате мечтите си?
- Да, бих се върнала, ако имам тази възможност, не бих се поколебала да съм си тук. Аз винаги съм смятала, че ако човек може да успее, ще го направи и в България.
Много пъти са ме питали защо не уча в чужбина, но аз смятам, че тук е най-добре
- Вие имате много предпоставки да отидете в чужбина.
- Имам, да, но просто аз съм си родолюбец и за мен това е много важно. 
- Кои са другите важни качества, освен скромността, които трябва да си спомним, да възродим или насърчим?
- Честност, лоялност, прямост, добросърдечност, широка скроеност - за мен това са най-важните качества. И безкористност, защото хората вече не са свикнали да помагат, ако не виждат нещо насреща. 
- Има ли такива хора около вас, в обкръжението ви?
- Има, да, и се гордея, че има. 
- Имате ли някакви други мечти, извън споделените?
- Мечтата ми по-скоро е свързана със семейството - 
надявам се винаги да съм заобиколена от хора, които да ме подкрепят и обичат, както и аз тях
Надявам се и в бъдеще просто в живота ми да стане така, че просто да съм с хора, с които съм спокойна и на които мога да разчитам. Това ми е една такава мечта, която не е много типична, но...
- Защо, това е една много човешка мечта и много реална всъщност.
- Да, моите мечти са на малки стъпки, както казах, затова голямата ми мечта е тази - човешката. 
- Това са мечти, които се постигат и с лични усилия, нали така? А не нещо свише, като например спечелване на джакпот?
- Да, определено.
- Кажете трите си любими думи.
- Слънце, позитивизъм и доброта.