Метларството е трудоемък занаят, но все още се занимавам с това. Въпреки че в днешно време се използват съвременни средства за почистване, метлата си остава основна вещ във всеки дом, твърди 80-годишният Дечо Дечев от търговищкото село Голямо Соколово пред репортер на БТА в Деня на занаятите - 29 юни.
Възрастният мъж разказва, че животът го и принудил и научил да се захване със занаята. Още през 60-те години на миналия век той и семейството му започват да отглеждат и правят метли. „Заплатите тогава не стигаха и така си подпомагахме бюджета. В началото не знаех как се изработват метлите, гледах от преминаващи през селото роми и се понаучих“, спомня си той. По думите му метлаството е тежък занаят, на моменти неблагодарен. Изискват се усили в продължение на месеци, за да се получи качествена и добре изглеждаща метла. „Най-важното е да се произведе хубав клас. След това са нужни сръчност и умения при подреждането и шиене на снопа“, обяснява майсторът.
Дечо Дечев казва, че метлата се сее през април. След това идва ред на копанта и прореждането на стръковете, които добрите стопаните правят два пъти в годината. Целта е да не е дребен класът. Метлата зрее към 15-20 август, бере се, съхне и се прибира. Най-неприятен е процесът на отстраняване на семето – отделя се много прах, казва мъжът. За да се изработи една метла не са нужни много инструменти – здрави, а не почернели класове, издръжливи конци и игли.
В недалечното минало стандартът за домашна метла бил 350 грама, а за дръжковата 400 грама. „Продавахме ги на работещите заводи и предприятия – спомня си той. – Сега се купуват единични бройки и точно поради това правя метли за себе си и близките“. Занаятът от преди години днес се е превърнал в хоби. В момента една метла се продава между 5 и 6 лева. „Не бих я дал за по-малко, защото изисква време, за да се получи качествена, еластична метла!“, категоричен е Дечев. Той обясни, че изсъхналите класове се накисват във вода, отделя се нужното количество (според вида и предназначението на метлата) , стяга се дръжката и след това се разперва метлата. Правят се поне четири успоредни шева, за да е издръжлива. 
В Голямо Соколово народният занаят „Метларство“ е характерен за общността от средата на ХХ век. Бил е основен поминък на местните хора. Сега Дечо Дечев е един от малкото, които продължават да го практикуват. Проучване на местното читалище е установило, че четирима местни жители продължават да отглеждат и изработват метли, каза за БТА секретарят на народно читалище „Христо Ботев – 1910“ Алиме Ахмедова. 
Занаятът „Метларство“, практикуван от майстора от Голямо Соколово, бе кандидатурата на област Търговище за участие в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища“ през 2021 г. 
Тази година в лятната занималня към читалището майсторът ще се включи в занятията с деца от различни възрасти, за да покаже нагледно как се правят метли. „Ще им покажа, пък дано някой се запали! Ако ли не - поне ще са видели метла, че и те вече са рядкост“, каза още Дечо Дечев.