Самир Мъстънов ръководи от две години детско-юношеската школа на ФК „Дунав“. За дните назад, настоящето и бъдещето на младите „дракони“ „Утро“ разговаря с шефа на „синята школа“.

- Г-н Мъстънов, какво казва сухата статистика към този момент?
- Работим с футболисти в максимално широк диапазон - от набор 2005 до 2017. Това са 14 формации, като всяка от тях е съставена от по две групи. Грубо казано, момчетата са общо около 480. Към днешна дата са точно 482, но винаги има леко текучество. 
- Колко треньори работят с толкова много деца?
- Досега бяха 11, вече са 13 с Мариян Тодоров, който ще ръководи дубъла. Динко Дерменджиев ще тренира набор 2012 и успоредно с тази задача ще помага на Тодоров във втория отбор. 
- С какво можете да се похвалите през отминалия сезон?
- Отборът с юноши до 17 години мина през баражи и намери място в Елитната лига. Тимовете с набори 2007 и 2009 заеха призови места в първенствата на зона „Варна“. Наши отбори се представиха силно на национални и международни турнири.
- Като стана въпрос за текучество, колко от вашите талантливи момчета поеха към по-солидни като финанси клубове?
- Ако говорим за последната година, Александър Донев премина в ЦСКА /Сф/, а Преслав Стойков ще играе от новия сезон за ЦСКА 1948. Това са футболисти по на 15 години.
- Историята помни, че много русенски деца тръгнаха към така наречените грандове, но ако изключим Никола Илиев, който прави чудеса в „Интер“ /Милано/, кариерата им не потръгна. Не е ли малко наивно да се преследва мечта за слава през големите отбори?
- Напълно съм съгласен. Като база „Дунав“ не е драстично по-долу от грандовете. Капацитетът на нашите треньори - твърдя го убедено - също не е по-малък. Проблемът е, че се робува на името - като споменеш, че тренираш в ЦСКА, „Левски“ или „Лудогорец“, едва ли не вече си звезда. Това е голяма заблуда. Освен това практиката в уж великите школи е да се оглеждат за нови и нови деца. В един момент русенските им „суперталанти“ и тези от други градове изведнъж се озовават на пейката, гледат мачовете отблизо и развитието им спира. Пиесата нататък е завръщане в Русе. Ще дам пресен пример с едно наше момче, набор 2006, което се завърна от „Лудогорец“. Тръгна за Разград като играч със солидни качества като физика, техника, тактика. Сега не можем да го познаем - толкова назад е дръпнал. Ще му трябва много воля и кураж, за да го видим в онази завидна стара спортна форма. 
- Какво като нововъведения успяхте да направите?
- Всички набори работят по една и съща програма. Не сме откриватели на топлата вода, тъй това е практика на еврограндовете. След всеки мач треньорът на съответния отбор се отчита с анализ на видяното. Провеждаме и индивидуални тренировки с футболисти от отделните линии. 
- Много родители питат как могат да запишат децата си в школата на „Дунав“.
- Хубав въпрос с труден отговор. Лошото е, че базата ни няма капацитет да поддържа толкова много формации. Понякога малчуганите са като в Дядовата ръкавичка, а един треньор не може да обърне внимание на всички. Затова излязох с предложение пред ръководството да разделим децата на „сини“ и „бели“. „Сините“ са по-напредналите, а „белите“ - основно новодошлите. Идеята ни е да се направи по-прецизна селекция и „белите“ да  се преливат към „сините“. Пък и няма защо да се лъжем - не всички ще станат като Меси. 
- Един eлементарен може би въпрос - доколко талантливи са децата в „Дунав“?
- Русе винаги е раждал таланти. И сега е така. Въпросът е как ще ги развием. Ето, по мое скромно мнение виждам още две момчета, които съвсем скоро може би ще започнат да тренират при мъжете. Ако говорим за ярко изразени дарования през последните две години, ще посоча няколко момчета, които за съжаление вече не са при пас - вратарят Тони Николов е в „Ботев“ /Пд/, Константин Павлов също играе за „канарчетата“, другият вратар Преслав Калбанов е в ЦСКА 1948, Радостин Стоилов и Александър Донев преминаха в „Левски“ и ЦСКА /СФ/. Всички са национали. Дано при тях, въпреки че са далеч от нас, нещата да се получат. 
- Какво е мнението ви за другите русенски школи?
- Нямаме какво да делим. Намерението ни е да си сътрудничим. Вече имаме такова разбирателство с колегите от „Локомотив“ /Русе/.