На 23 юни 1961 година влиза в сила Договорът за Антарктика - договор за мирно използване на ледения континент. Документът е подписан на 1 декември 1959 г. във Вашингтон от 12 страни, участващи в двумесечна конференция, посветена на  Антарктика. Австралия, Аржентина, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, САЩ, СССР, Франция, Чили, Южноафриканският съюз и Япония се съгласяват, че на Антарктика няма да се провеждат мероприятия от военен характер, няма да има военни бази и укрепления, няма да се извършват  военни маневри и да се изпробват оръжия. За целите на договора Антарктика се определя като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Страните по договора се задължават да осигурят всеобхватно опазване на околната среда на Антарктика и да я разглеждат като научен резерват за мирно и научно използване. До 2022 година договорът е подписан от 49 страни, като България се присъединява към него през 1998 г.  
в „Служебния бюлетин“ на „Международна информация“ на БТА.
Американски официални представители за подписването на Договора за Антарктика
Вашингтон, 1 декември 1959 г.  /СЕФ/ Днес американските официални представители отдадоха голямо значение на 12-странния договор за Антарктика, подписан днес тук, който забранява всякакви военни действия в тази полярна област и който насърчава продължаването на международното сътрудничество между учените.„За първи път в историята, изтъкват американските официални представители, такава голяма област в света ще бъде използвана само за мирни цели“.Съединените щати, които поканиха единадесетте останали страни, за да подпишат Договора за Антарктика, считат клаузата за едностранни инспекции в полярната област като безпрецедентна в историята на международните споразумения. Всяка страна, подписала договора, може да изпрати свои наблюдатели, които ще имат свободен достъп до всички части на Антарктика. Те ще могат да изпращат кораби, самолети, хора и съоръжения в тази област. Клаузата за инспекционните права на страните членки, подписали пакта, беше енергично подкрепена от Съединените щати.Към договора може да се присъедини всяка държава, която членува в Организацията на обединените нации, или всяка страна, която бъде поканена да се присъедини, със съгласието на дванадесетте страни учредителки, подписали договора. Например, приемането на комунистически Китай ще изисква единодушното съгласие на дванадесетте страни членки, подписали договора. Американските специални представители заявиха, че ако комунистически Китай изпрати експедиция в Антарктида, страните членки подписали договора, са длъжни да получат гаранции, че китайците ще използват тази област само за мирни цели.Американските официални представители заявиха, че през времето на конференцията съветските делегати са проявили дух на сътрудничество.Същевременно тези официални представители заявиха, че клаузата, която забранява извършването на ядрени експлозии, е била препоръчана от страните от Южното полукълбо и добавиха, че без тази клауза договорът нямаше да може да бъде подписан с участието на тези страни.Американският представител Пол Даниелс  окачестви новия договор като безпрецедентен, а британският посланик сър Харолд Качия вижда в него добро предзнаменование. Качия добави: „Ние се надяваме, че успешното приключване на този договор ще послужи като здрава основа и ще бъде пример за сключването на подобни договори и в други области.“ Той каза, че никой договор не може напълно да задоволи всички страни и че всички държави, участвали в конференцията, включително Обединеното кралство, са направили някакви отстъпки.
В бюлетина „Международна информация“ на БТА пише:
Конференцията за Антарктика завърши
Ню Йорк, 2 декември 1959 г. /БТА/ Вчера във Вашингтон завърши конференцията за Антарктика с подписването на договора за мирно използване на този континент. В работата на конференцията, която продължи седем седмици, взеха участие 12 страни - СССР, САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Норвегия, Аржентина, Чили, Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканският съюз.
Договорът съдържа 14 члена, които определят формите на научно сътрудничество, юридическия статут на континента, начините на разрешаване на евентуални спорове и приемане на нови участници в договора. В преамбюла на договора се изтъква, че „ е от интерес за цялото човечество Антарктика да бъде използвана изключително за мирни цели и да не става арена или предмет на международни спорове“. С член 1 на договора се забраняват „всякакви мероприятия от военен характер като създаване на военни бази и укрепления, извършване на военни маневри и изпробване на всякакви видове оръжие“. Член 5 забранява извършването на всякакви ядрени експлозии в Антарктика. Страните участнички в договора имат право да изпращат по всяко време и навсякъде в Антарктика наблюдатели, за да извършат инспекции.
На снощното заключително заседание представителите  на делегациите са прочели декларации, в които са изтъкнали голямото значение на постигнатото международно сътрудничество. „ Конференцията за Антарктика, е подчертал ръководителят на делегацията на СССР В. В. Кузнецов, е ново доказателство, че при готовност от страна на държавите за сътрудничество могат чрез преговори да се намерят взаимно приемливи решения на международните проблеми и в интерес на общия мир и напредък“. Държавният секретар на САЩ Хъртър е прочел декларация от името на Айзенхауер, в която президентът на САЩ нарича конференцията „вдъхновяващ пример на това, което може да бъде постигнато при наличието на желание за международно сътрудничество“.
Мнението на мнозинството наблюдатели тук и на печата е, че конференцията и подписването на договора са отзвук на определено подобряване на международната обстановка. Вестник „Ню Йорк таймс“ пише в днешния си брой: „Може би първият пробив в безизходицата между Изтока и Запада ще помогне да бъдат разрешени и други по-мъчни проблеми. Нека а се надяваме, че това ще стане!“