В насрещни или сгъстени времена са възниквали най-значимите литературни постижения, каза в интервю за БТА разградският творец и директор на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев” Димитър Петров. Той е автор на краеведски изследвания, на биографични книги за популярни разградчани. Автор е на поетични книги и редактор на много литературни и исторически книги. Редица негови приказки са издавани самостоятелно в книжки или в сборници. Петров е носител на множество грамоти и награди. Последното му предизвикателство към читателите е сборникът с разкази „Тайната на дървото”. Книгата ще бъде представена от редактора в издателство „Персей“ Пламен Тотев на 23 юни в къща музей „Станка и Никола Икономови“ по време на Фестивала на материалното и нематериалното културно наследство „Белите нощи на Разград“.
Димитър Петров сподели, че писането идва първо отвътре от сърцето, после се оформя в слово и се материализира от писателя - творец. По думите му всяка книга има свое раждане, път и после свой живот. Творецът признава, че обича сътворените си книги и текстове. „Буквално са ми като деца, рожби. Моите творби са в различни сфери на познанието“, отбеляза Петров. Съветът му към начинаещите писатели е да не се отказват, въпреки трудностите на времето, в което живеем.
Относно новата си книга „Тайната на дървото“ Димитър Петров заяви, че сборникът съдържа разкази с душа, родени от мощната драматургия на самия живот. „Опитал съм се да изтръгна от потока на битието най-необичайни и интригуващи човешки характери, описани с почти фотографска точност невероятни, но делнични събития. Във всеки един разказ съм скрил тайна. Който може да види - да види. Героите и случките в разказите са реални и истински“, добави авторът. 
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Петров, как станахте писател или как започна всичко?
- Човек се ражда такъв, какъвто е. Може да стане себе си, може и да не стане. Изискват се куп стечения на обстоятелствата и криволици на съдбата. Време, пространство и пресечни точки с хора - социален живот. Както се казва: животът е като пита хляб, дадена от съдбата. Можеш да си я изядеш сам, може да споделиш с други, може и да жертваш тази пита хляб за нуждаещи се. Последствията са описани в Свещените книги и книгите на мъдростите.
Какво ви кара да напишете книга? Винаги ли сте знаели какво ще напишете? 
- Писането идва първо отвътре от сърцето, после интуитивно се свързва с опитността и мъдростта на по-висшето, духовното аз. После се оформя в слово и се материализира от писателя - творец. 
Как се пише книга? Как написахте първата си книга?
- Може да се пише направо докато се насъбере материал и после да се оформи като свързан текст с логика и въздействие. Има мигове на откровение, когато просто се излива словото и заема празните листи с букви, мисли, чувства, изводи, мъдрости и послания. Оформя картини, герои и взаимоотношения. Първата ми книга е стихосбирката „Малки райски ябълки”, издадена от „Литературен вестник” през 1999 г. и представена в клуба на културните дейци в Разград с редактор Пламен Дойнов. Отзвукът и положителната критика бяха много високи. Става дума в българската съвременна литературна общност, не само в Разград.
По-лесно или по-трудно се пишат следващите книги?
- Всяка книга има свое раждане, път и после свой живот. Като при хората. Сътвориш ли я - тя заживява самостоятелно като живо същество.
Как пишете? Какво съпътства процеса?
- Емоционални заряди, вдъхновения, жертвоприношения на свой свят, сътворен от  провидението. И писане за хората, не за себе си.
Обичате ли творбите си? Защо?
- Да, обичам сътворените книги и текстове от мен. Буквално са ми като деца, рожби. Моите торби са в различни сфери на познанието. Пиша статии, разкази, приказки, скоропоговорки, гатанки, стихове за деца и възрастни и научни разработки - статии в областта на исторически изследвания за родния край, поместени в сборници. 
Разкажете повече за новата си книга „Тайната на дървото”? Какво ще открият читателите, когато разгърнат страниците на сборника?
- Сборникът съдържа разкази с душа, родени от мощната драматургия на самия живот. Те са като парчета от счупено огледало, във всяко от които се оглежда нещо от човека и неговите копнежи, озарени от загадъчна светлина. Опитал съм се да изтръгна от потока на битието най-необичайни и интригуващи човешки характери, описани с почти фотографска точност невероятни, но делнични събития. Книгата притежава пленителния дух на градските легенди, особената поетичност на провинциалното ежедневие, колоритния език на хората, чиито съдби се преплитат по силата на непосредствената им битова близост. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Коя всъщност е тайната на дървото? 
-Във всяко тайно познание и във всяка религия, идваща от дълбините на света след Сътворението има символ дърво. Дървото на живота, райската ябълка, горящата къпина на Мойсей, дървото на Юда. След потопа гълъб носи маслинова клонка - от дърво маслина. Христос е приветстван във входа в Йерусалим с палмови листа и клони. Ковчегът на Ной е от дърво, кръстът на Христос също е от дърво. Дървото е символ на връзката на земята с небето. Тайни, които човек трябва сам да открие за себе си. Такова е и моето послание в скорошната издадена книга с разградски разкази „Тайната на дървото”. Във всеки един разказ съм скрил тайна. Който може да види - да види. Героите и случките в разказите са реални и истински. 
Какво ще кажете за критиците на писаното от вас? 
- Много ми е драго да гледам как едни хора мразят, завиждат, злобеят и то публично срещу творбите и личността ми. Това е психология на същността на отсрещния. Те показват кои са. За всеки има място под слънцето. На творческото поприще отрицателите са много. Те всъщност отричат себе си и са жалки. Приятелите от кубратското село Бисерци ми подариха една поговорка на турски език, преведена на български звучи така: Камъни се хвърлят по плодно дърво.
Какви са мечтите ви?
- Всеки има мечти. Нека се сбъдват повечето от тях. Нека бъдат одухотворени и възвисени.
Какъв съвет можете да дадете на начинаещите писатели?
- Да не се отказват, въпреки трудностите на времето, в което живеем. В насрещни или сгъстени времена са възниквали най-значимите литературни постижения. 
Димитър Петров произхожда от учителско семейство. Завършил е магистратура „Библиотечни и информационни технологии и културна политика” в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Той е писател, краевед, автор на исторически научни статии, кореспондент на местен и централен печат, носител на множество награди от литературни конкурси. От април 2020 г. е директор на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Носител е на голямата награда „Никола Икономов” в Разград за принос към културата на града. От 2011 г. е член на Съюза на българските писатели. Кореспондент на в-к „Словото днес” за Област Разград. Отличен е с награда и грамота от Съюза на българските писатели за принос към българската литература за 2020 г. Носител е на наградата за 2022 г. „Златен Пегас” за творчество.