Един от големите дефицити в България остава адекватната интеграционна политика и институционална подкрепа за включване на бежанците, получили закрила, в обществото, както и в осигуряването на достъп до системите на здравеопазването, образованието и социалната подкрепа, до пазара на труда и др. Това съобщиха от Българския хелзинкски комитет. Днес, под мотото, Надежда далеч от дома", се отбелязва Световният ден на бежанците за 2023 г. На 20 юни се акцентира върху силата и смелостта на хората, които са били принудени да напуснат родината си, за да избягат от конфликт или преследване.
От февруари миналата година досега над 1 300 000 бягащи от войната в Украйна са влезли в България. Над 160 000 от тях са потърсили в страната ни временна закрила. Трайно установилите се в България са около 50 000 души, допълниха от организацията.
По данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН над 110 млн. души са били принудително разселени през миналата година, като най-много от тях са от Сирия, Украйна, Афганистан, Южен Судан и Мианмар.
Практиките на Държавната агенция за бежанците значително се подобриха, посочиха още от БХК. От особено значение е усилието непридружените деца, търсещи или вече получили закрила, да бъдат настанявани в центрове за настаняване от семеен тип, и отглеждани в условия и от хора с квалификация, насочени към деца в риск.
Преди дни от агенцията отбелязаха, че България е сред страните с най-висок процент подадени молби за международна закрила от малолетни и непълнолетни непридружени деца. Данните за 2022 г., с които агенцията разполага, показват, че от 20 000 молби за международна закрила над 3 300 са на деца, пристигнали в България без родители или настойници. Децата са предимно от Афганистан и Сирия. От агенцията изразиха тревогата си, че тази тенденция продължава и през настоящата година.