Проблеми, които срещат хората с увреждания, ТЕЛК и НЕЛК, обновяването на спецификациите за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, индивидуален терапевтичен подход, обезпеченост на социалната политика, индивидуален подход в подпомагането и изграждането на адаптирана среда, бяха обсъдени на кръгла маса в София. Дискусията е организирана от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. 
Д-р Александър Симидчиев посочи, че здравеопазването като цяло може да се раздели на два клона – такова, което се занимава повече със здравето и целта е по-дълъг живот и по-голяма продължителност на живота в здраве, и такова, което се фокусира повече върху болестта и фокусът е върху лечението, болничния престой. Той отбеляза, че при нашето здравеопазване в сегашния момент по-голям е фокусът върху лечебния подход, а не толкова върху превенцията и поддържането на здравното състояние, и това, което може да правим, е, когато тръгваме към лечение, да направим лечението максимално ефективно и да намалим рисковете от него. Д-р Симидчиев уточни, че според доста публикации самият лечебен процес крие своите рискове. 
Той отбеляза колко индивидуални сме и колко много възможности има да се индивидуализира подходът. Има хора, чиято религия не им позволява да се подлагат на аборт или дори някои от тях на кръвопреливане, даде пример д-р Симидчиев. По думите му това са особености, които правят значими разлики между това какви терапевтични подходи могат да бъдат прилагани в такива случаи. Трябва да имаме една цел – чрез индивидуализиране на терапевтичния подход да посрещнем индивидуалните уникални нужди на всеки индивид, като с това се намалява рискът от негативно, несправедливо, вредно или пренебрежително отношение на здравната ни система, добави той.
Той попита присъстващите дали правят разликата между индивидуализирана и персонализирана терапия.
Депутатът Васил Пандов се фокусира върху темата за проблемите в ТЕЛК и НЕЛК. Той цитира данни, според които само 40 процента от експертизите се постановяват в срок. Останалите 60 % от медицинските експертизи са извън определения тримесечен срок, като 20 процента от тях се осъществяват над 12 месеца. На година се издават около 200 хиляди експертни решения, което сочи за огромното предизвикателство от административна и кадрова гледна точка, добави депутатът. Той подчерта, че това е огромен труд, огромен брой прегледи, документация, както за пациентите, така и от гледна точка на органите на медицинските експертизи. Като проблеми при дейността на ТЕЛК и НЕЛК Пандов изброи организационен, кадрови и концептуален. Той отбеляза и възможни решения.
В хода на дискусията бе повдигнат и въпроса за ТОЛЕК.
Първият модул на кръглата маса бе фокусиран върху проблемите на децата с хронични заболявания, редки болести и диабет. 
Основната цел на тази кръгла маса е да обобщим за пореден път, но в много по-голям формат, всички проблеми. Веднага след края на кръглата маса се разделяме на работни групи, които ще работят по конкретни проблеми, посочи пред БТА депутатът Елисавета Белобрадова. В тези работни групи ще има депутати, представители на съответните министерства и на гражданските организации. Идеята е моментално в работните групи, вече след очертаните проблеми, да бъдат разгледани всички предложения за промяна както на законодателството, така и на подзаконовата нормативна база, добави Белобрадова. Тя изрази надежда да излязат до три месеца с реални отговори или в законодателната инициатива, или в подзаконовата нормативна база.