Да се промени нормативната уредба и да има регулация при прилагането на естетични процедури. Тази единодушна позиция изразиха представители на Българското дерматологично дружество (БДД), на Българската асоциация на естетичните дерматолози (БАЕД), на Българската асоциация по пластична, естетична и реконструктивна хирургия (БАПРЕХ), на Българското национално сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия (БНСОХГШ), на Асоциацията на денталните лекари, практикуващи естетични процедури (АДЛПЕП), на Сдружението на оралните и лицево-челюстни хирурзи в България (СОЛЧХБ), на Българския лекарски съюз и др. Лекарите участваха в дискусия след края на първия ден на Международния конгрес по естетична медицина в България iCAMP 2023, който се провежда днес и утре в София.
Доц. Гриша Матеев, председател на БДД, посочи, че дейностите, които се извършват в областта на естетичната медицина, трябва да се регламентират в медицински стандарт. Заради липсата на регулация в сектора страдат както пациентите, така и практикуващите естетична медицина, допълни той.
Проф. Диляна Вичева, председател на Българското ринологично сдружение, каза, че София ще бъде домакин на Европейския ринологичен конгрес, в който ще участват 1500 медици от света, и предстои да се обсъжда регулацията в този сектор. По думите ѝ темата за регулацията в областта на естетичната медицина е проблем не само в България, а и на европейско ниво. Проф. Вичева допълни, че сдружението предлага да се направи промяна в стандарта по пластично-възстановителна и естетична хирургия. По думите ѝ е необходима и промяна в начина на преподаване на студентите, в учебните програми, както и в изпитите.
Д-р Регина Хатер, председател на БАПРЕХ, също обърна внимание, че за да е безопасна определена манипулация в областта на естетичната медицина, трябва да е ясно кой обучава специалистите, които я извършват, както и да се посочи в стандарт кой специалист какво и как може да прилага.
Д-р Снежана Атанасова, председател на БАЕД, отбеляза, че без ясна регулация е невъзможно да се работи професионално, отговорно и безопасно. Ясните правила биха довели до високо качество и добра медицинска практика практика. По думите ѝ в страната ни се предлагат услуги, които надминават опита на тези, които ги извършват. Има нормативни празноти и липсата на адекватно законодателство създава среда за естетични процедури от лица, които не притежават познания по отношение на кожата, допълни лекарят. Нужна е промяна в медицинския стандарт по кожно-венерически болести, както и забрана определени процедури да се извършват от некомпетентни лица. Амбулаториите, в които се извършват естетични манипулации, също трябва да притежават съответната медицинска компетентност, добави тя.  
Трябва да се изясни кой кого ще обучава в извършването на естетичните процедури, какъв ще бъде регламентът и затова предлагам от различните медицински специалности да се включат лекари в обща комисия, каза проф. Цветан Тончев, председател на СОЛЧХБ.
Хартата за правата на пациента, приета през 1964 год., разглежда и въпросите за етиката и добрата медицинска практика, посочи доц. Андрей Кехайов, председател на Югоизточноевропейския медицински форум. По думите му съсловната лекарска организация, Министерството на здравеопазването и асоциациите по различни специалности трябва да си партнират за намиране на баланс, тъй като правилата и стандартите се променят заради динамичните промени в медицината.
Стандартите имат свой обхват и няма как един стандарт да се промени, за да може по него да работят и лекари от други специалности, каза адв. Мария Петрова. По думите ѝ всяка специалност, която желае да практикува в сферата на естетиката, трябва да направи свой стандарт, да гарантира качеството на обучение, да гарантира и пациентската безопасност. Необходимо е създаване на унифициран протокол за обученията, които се извършват от фирмите, предлагащи консумативи и медицински изделия, като обученията да бъдат сертифицирани, добави тя.
Липсва ясен регламент и критерии, които да разграничават медицинските от немедицинските процедури, а трябва да се разграничат и процедурите, които могат да се извършват от козметици и кои от лекари, каза адв. Вили Костадинова. По думите ѝ от изключителна важност е кой обучава лекарите на всички естетически процедури.
Правилните нормативни документи пазят лекарите и пациентите, каза проф. Милена Станева, член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Проф. Станева припомни, че един от ангажиментите на съсловната организация е създаването на правилата за добра медицинска практика. Изоставаме, а това е така, защото бордовете по различните специалности не са достатъчно активни, посочи още тя. Проф. Станева допълни, че лекарският съюз може да бъде добър партньор на Министерството на здравеопазването в изработването на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. им. Трябва да се актуализират програмите за обучение на студентите и да бъдат съобразени с изискванията на европейско ниво, допълни проф. Станева.