Парламентарната комисия по културата и медиите прие на свое заседание днес годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2022 г. Със „За“ гласуваха девет народни представители. Трима бяха „Против“, а един – „Въздържал се“.
„Към Съвета за електронни медии има високи обществени очаквания по редица теми и е добре да се знае, че СЕМ по щат има едва 61 човека. Реално заетите в Съвета за електронни медии са 47 човека“, каза Симона Велева, член на медийния регулатор. Тя съобщи, че през 2022 г. дирекцията на „Мониторинг и анализи“ на СЕМ е реализирала 17 436 часа действително наблюдение на 41 броя телевизионни програми. „Наред с това, живи хора са слушали 7132 часа на 22 броя радиопрограми“, каза тя.
На представянето на отчета присъстваха трима от членовете на регулатора – Симона Велева, Пролет Велкова и Габриела Наплатанова. По думите на Велева председателят на СЕМ Соня Момчилова и Галина Георгиева не са присъствали заради „отдавна планиран законоустановен отпуск“.
Миналата година СЕМ е осъществил и фокусирани наблюдения. „Разбира се, най-голямото ни предизвикателство беше свързано с отразяването на войната в Украйна. В този смисъл, СЕМ е осъществил тематично наблюдение практически на цялото отразяване на войната в подопечните ни медии“, каза Симона Велева, която представи отчета пред народните представители. Тя посочи, че регулаторът не наблюдава социалните мрежи и голяма част от онлайн медиите.
Велева коментира, че СЕМ осъществява дейности, свързани със защита на децата като уязвима аудитория. „Осъществили сме фокусирано наблюдение върху шест български и чуждестранни детски телевизионни програми за липса или наличие на неблагоприятно съдържание и за спазване на изискванията за търговските съобщения“, каза тя. Според нея регулаторът има голям ангажимент по въпроса за това къде са българските деца по отношение на медиите, какъв тип медии потребяват и откъде черпят информация.
В този смисъл е взето решение и предстои да се проведе социологическо проучване за това в различни възрастови групи децата какъв тип медии и медийни устройства потребяват, по какво време и как им се поднасят. „И се надявам въз основа на това социологическо проучване вече да се отвори един по-сериозен дебат, включително с педагози и психолози, по отношение на това какъв обем, всъщност, информационно съдържание потребяват децата и как то се контролира“.
Симона Велева коментира, че СЕМ е ангажиран и с развитието по европейския акт за свободата на медиите.
/ГН