Схемата „Хуманитарни коридори“ – модел на публично-частно партньорство и частно спонсорство при интеграцията на бежанци бе представена по време на кръгла маса на тема „Схемата „Хуманитарни коридори“ – пътища за интеграция на бежанци и потенциал на гражданския сектор“, която се състоя днес в „Дома на Европа“ в столицата. 
Инициативата се организира от екип на Институт за социални изследвания и политики (ИСИП) в рамките на проект HUMCORE, финансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ на Европейската Комисия.
По време на дискусията бе отбелязано, че крайната цел на хуманитарните коридори е пълноценното интегриране на мигрантите в социалната структура на приемащите държави. 
Бе подчертано, че хуманитарният коридор е структуриран процес, състоящ се от няколко етапа: подписването на протокол с държавните органи, подбор и подготовка на бенефициерите, подбор и обучение на частни спонсори, безопасни и законни пътувания, път към интеграция и включване в социалната структура на приемащата държава. 
Схемата бе представена от доц. д-р Люба Спасова, ИСИП и ИФС-БАН ръководител на българския екип на проект HUMCORE. Тя подчерта, че програмата за хуманитарните коридори се състои от модел за частно спонсориране, който позволява законно влизане и пълна интеграция на уязвими хора в страните от ЕС. Спасова подчерта, че схемата разчита на гражданското общество да организира, управлява и финансира коридорите. 
Тя посочи, че протоколите между организаторите на програмата и държавните органи служат, за да се определи правното основание за хуманитарните коридори. По думите ѝ те позволяват влизането на определен брой хора от определен брой държави за определен период от време. 
Сред фазите на схемата Спасова открои и подбора и подготовката на частните спонсори в приемащите страни, обученията за спонсори. 
Относно пътя на интеграция в ЕС тя посочи, че са необходими програми за интеграция между 12-18 месеца, подкрепа в процеса по придобиване на международна закрила, достъп до културни и езикови курсове, подкрепа за достъп до националната здравна система, предоставяне на основните нужди на бенефициентите – храна, подслон, шодпомагане при намиране на работа. По думите ѝ ключово за модела е индивидуален подход към всеки. 
Установихме тази практика, благодарение на други организации от сектора. Тези опити започнаха и бяха адресирани от малка група бенефициенти. Сега ежегодно подкрепяме повече от пет хил. души, каза Лучио Барбета. 
По думите му хуманитарните коридори означават безопасни коридори за пътуване в Европа. 
Ние предлагаме този модел на други държави от ЕС. Трябва да бъде гъвкав, не можем да приложим модела навсякъде еднакво, тъй като правната рамка на всяка държава е различна, допълни той. 
Мариана Тошева, председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет посочи, че 99 % от бежанците в страната влизат нелегално. Тяхната процедура започва с декларация, в която те дават информация за себе си. Имат право да бъдат настанени в нашите центрове, изтъкна тя. 
Според нея големият проблем е липсата на национална програма за интеграция. 
От хората, които влизат, 90 % излизат. Една част от тях биха останали, ако има програма, посочи тя. По думите ѝ проблем са и системите за социални помощи у нас. Помощите, които се предоставят от страната ни не са достатъчни за хора, които започват от нулата, отбеляза Тошева.
До края на месеца ще предложим на новосформираното правителство нова програма за интеграция, заяви тя. 
Анелия Йотова от Министерството на образованието и науката отбеляза, че институциите са направили огромен скок в политиката по интеграцията на бежанци, след събитията в Украйна.