На 15 юни (28 юни нов стил) 1914  г. в Сараево, Босна и Херцеговина, е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд. При атентата загива и съпругата му София Хотек, херцогиня Хохенберг. Убиецът е Гаврило Принцип. Убийството в Сараево става повод за избухването на Първата световна война.  Австро-Унгария връчва три седмици по-късно 48-часов ултиматум на сръбското правителство да се проведе разследване, в което да участват представители на Австро-Унгария. Сърбия отказва и след два дни  Австро-Унгария прекъсва дипломатическите отношения между двете страни.  На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Започва Първата световна война, която се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (военен блок между Франция, Русия, Великобритания и други държави). Във войната участват общо 34 държави с население от над 1 млрд. души. Мобилизирани са около 70 млн. души, от които около 10 млн. са убити и 20 млн. са ранени. Войната приключва през 1918 г. с победа на страните от Антантата.
Въпреки че били предупредени предварително за готвен атентат, малко преди 10:00 ч. сутринта ерцхерцогът Франц Фердинанд и съпругата му София пристигат с влака в Сараево. На излизане от гарата се качват в официалната кола, която е съпътствана от още шест автомобила, и се отправят към общината. От двете страни на улицата са се събрали посрещачи. В 10:20 ч. един от конспираторите xвъpля към откритата кола на ерцхерцога букет съc  cкрита граната в него. Бомбата избyxва пpед четвъртата кола в редицата, като ранява двама от пътyващите в нея австрийски благородници.Вместо да прекъсне посещението си, Франц Фердинанд продължил по пpедвидената програма. Той не се вслушал в съвета на придружаващите го да напусне веднага града и решил да посети в болницата ранените си спътници. Шофьорът на колата се отклонява по улица "Франц Йосиф", която не била включена в маршрута. В този момент един от студентите заговорници - Гoвpило Пpинцип, вижда на броени метри от себе си колата на ерцхерцога и без да се колебае, открива огън. София умира веднага, а Франц Фердинанд минути по-късно от загуба на кръв.Българската телеграфна агенция отразява както двата атентата, така и отзивите в печата за тях.
БТА пише:
Виена, 15 юни 1914 г. Днес, през първите часове след пладне, се пръсна слух, че бил извършен атентат против престолонаследника ерцхерцог Франц Фердинанд и херцогиня Хохенберг. Този слух се потвърди официално в три часа след пладне; печалната новина веднага бе разгласена из целия град чрез специални издания на вестниците. Всички увеселения и празненства бяха прекъснати. Навсякъде царува общо възбуждение.
***Сараево, 15 юни 1914 г. Приемът в Градския съвет стана според програмата.След първото покушение, ерцхерцогът и херцогинята бяха предмет на още по-възторжени овации от страна на населението, тъй като новината за случката се бе разпространила между населението.Ерцхерцогът и съпругата му бяха тържествено приети в Градския съвет от кмета. Отговаряйки на приветствена реч на кмета, ерцхерцогът благодари за овациите и възторга на населението, в които той виждаше радостта на населението за неуспеха на покушението.Ерцхерцогът и съпругата му бяха малко разтревожени, но при все това продължиха обиколката си в града, за да отидат в Музея.***
Сараево, 15 юни 1914 г. Престолонаследникът ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му херцогиня Хохенберг, отивайки с автомобил в Градския съвет, хвърлена бе бомба, която падна на гърдите на ерцхерцога, който я отблъсна с едно движение на ръката. Бомбата избухна след като автомобилът на ерцхерцога бе отминал. Лицата, които се намираха в следващия автомобил, бяха леко наранени. От публиката има шест души тежко наранени. Авторът на покушението е един печатар, родом от Требино, на име Недялко Габринович. Той е арестуван.След тържествения прием в Градския съвет, ерцхерцогът тръгна по обиколка из града, но в това време се извърши ново покушение, при което ерцхерцогът и херцогинята бидоха тежко наранени и пренесени в Конака, гдето издъхнаха.Авторът на второто покушение е един ученик от осми клас на гимназията, именуем Принцип, от Грахово.Двамата атентатори насмалко щяха да бъдат линчувани от тълпата.
***Сараево, 15 юни 1914 г.  След покушението, автомобилът на ерцхерцога влезе в Конака, гдето пристигнаха двама лекари, но всичките им старания да помогнат бяха напразни. Един свещеник прочете заупокойна молитва. Смъртните останки на ерцхерцога и херцогинята са положени в Конака.Вследствие на покушението тълпата бе обзета от неописуемо възбуждение. Мнозина плачеха. Целият град е в траур. Навсякъде се издигат траурни знамена.През целия ден многобройна тълпа стоеше на местопроизшествието и коментираше станалото.За първото покушение разправят следните подробности: Бомбата имала форма на бутилка, напълнена с гвоздеи и насечено олово; избухването ѝ било много силно, от което се счупили рулетите на един магазин, намиращ се наблизо и се нараниха леко около двадесетина души, повечето жени и деца.След обед бидоха констатирани други ранени. Повечето от тях имат само леки рани.Един чиновник от Губернаторството биде тежко ранен през време на покушението – засегнат в двата крака от избухването на бомбата.
***
Сараево, 15 юни 1914 г.  Близо до мястото, гдето стана второто покушение, биде намерена една неизбухнала бомба. Изглежда, че тя е била хвърлена от трето лице, след успеха на покушението на Принцип.Авторът на покушението, Гаврило Принцип, е на възраст 19 години, родом от Грахово, Ливненска околия. Той е следвал дълго време в Белград. Принцип заявява на полицията, че по националистически съображения от дълго време имал намерение да убие някое високопоставено лице. Той чакал днес минаването на ерцхерцога по кея „Генерал д‘Апел“ и извършил покушението, когато автомобилът, носещ ерцхерцога и херцогинята, които се завръщали от Градския съвет, завивал бавно по ъгъла на улица „Франц Йосиф“. Принцип се поколебал един момент, защото херцогиня Хохенберг се намирала също в автомобила, но най-сетне дал бързо два изстрела.Принцип отказва да е имал съучастници.Печатарят Неделко Габринович, автор на първото покушение, е на възраст 21 година. Веднага след покушението се хвърлил в реката Малячка, с цел да избяга, но полицията и минувачите успели да го хванат.
***Сараево, 16 юни 1914 г.  Дълбок траур царува в целия град. Председателството на Диетата отправи до императора телеграма, в която изказва скръбта и възмущението на цялото население, предизвикани от престъпното покушение и уверява държавния глава в непоколебимата верност и преданост на босно-херцеговинци към династията.Общинският Съвет държа заседание в знак на траур.Диетата е свикана на траурно заседание за пет часа и половина следобед.Спокойствие и ред владеят навсякъде в Босна и Херцеговина. ***
Сараево, 16 юни 1914 г. Ето някои подробности по атентата:След посещението в Общинския дом ерцхерцогът изразил желание да отиде в гарнизонната болница, дето полковник Мерици, адютант на управителя Потьорок, беше пренесен вследствие на добитите рани от първия бомбен атентат. В момента когато автомобилът на ерцхерцога навлязъл в улицата „Франц Йосиф“, бърже изгърмели два пушечни изстрела. Първа била засегната херцогинята, която паднала в обятията на ерцхерцога. Куршумът промушил слабините на херцогинята, която седяла на дясната страна на ерцхерцога. Впечатлението било особено ужасно. Херцогинята веднага изгубила съзнание. Другият куршум промушил вратната артерия на ерцхерцога, който умрял почти веднага след това. Всичко това станало много бързо.Много души, които се намирали съвсем на местопроизшествието, не чули шума на пушечните изстрели.Тъй като мястото на улицата, дето атентатът се извърши, не е било твърде широко, атентаторът е можел да стреля от непосредствена близост. У някои лица атентаторът предизвикал подозрения, тъй като застанал на ъгъла на улицата с ръката в джоба.
*** 
Рим, 16 юни 1914 г.  Атентатът в Сараево произведе голямо впечатление. Вестниците единодушно съжаляват за престъплението. Макар че досега липсват подробности, никой не се съмнява, че това двойно убийство е резултат на сръбската пропаганда.
***
Сараево, 16 юни 1914 г.  Днес, подир обед, Диетата се събра на извънредно траурно заседание и изрази изумлението и тъгата си от атентата, както и неизменната си преданост към императора и императорското семейство.Веднага след атентата възнамеряваше се да бъдат взети военни мерки, обаче по заповед на ерцхерцога, туй намерение бе изоставено, тъй като последният изрази желание да се изпълни дневната програма без изменение.
***
Сараево, 17 юни 1914 г.  Вчера станаха противосръбски манифестации, а днес още по-големи такива Хърватската мюсюлманска младеж, последвана от голяма тълпа народ обиколи улиците, носейки отпред портрета на императора и пеейки императорския химн. Тя викаше "Да живее монархията и династията" и отправяше други противосръбски възгласи, изпочупвайки всичките прозорци на хотел „Европа“, дето е седалището на сръбското културно дружество и онези на много сръбски магазини. Войската и полицията възстановиха реда.
***
Сараево, 17 юни 1914 г.  Обявено е военно положение в града и околността на Сараево.
***
Сараево, 17 юни 1914 г.  Манифестантите разпръснати сутринта от полицията и войската се събраха отново в други краища на града. Демонстрациите взеха все по-заплашителен характер, тъй като населението се присъедини към манифестантите. Сръбските магазини бяха превзети с пристъп и разграбени. Предвид на този опасен характер на манифестациите и нарастващото напрежение в града бе прогласено военно положение. Всички по-главни точки на града са завзети от войски.Един младеж тази сутрин хвърли бомба при ъгъла на една улица. Бомбата избухна и нарани леко един мюсюлманин. Атентаторът е арестуван. Подробности липсват.
***
БТА публикува и отзивите в печата от атентата.
Белград, 16 юни 1914 г. /закъсняла при предаването/. „Самоуправа“ в днешната си уводна статия осъжда атентата в Сараево, извършен от един юноша с болезнена умственост и неосъзнаващ значението на своето дело. Вестникът го осъжда толкова рязко,  защото става в един момент, когато на Сърбия се налага дълг да разреши различни политически и търговски въпроси, които са се натрупали в отношенията й със съседната монархия. Статията завършва със съболезнования към владетеля и народите на съседната монархия.