Централният нападател на „Дунав“ Мирослав Будинов подписа договор с клуба за още една година. Всъщност, той не е само нападател, той е всичко - черноработник, лидер, боец, човек, който се раздава винаги до последно. „Утро“ поднася днес на читателите си подарък в интервю с един от най-обичаните от феновете футболисти.

- Миро, колко трудно беше да преподпишеш договор на 37 години?
- Въобще не се замислих. Чувствам се добре. Е, на тези години възстановяването е по-труден процес. Пък и вече се обаждат кръстът, коленете... Факт е, че се отнасях професионално в грижите за тялото си през цялата си кариера, а и имах късмет, че се разминах с тежки травми.
- След сезона ти в „Крумовград“ някъде пишеше, че спираш с футбола. Как стана така, че се озова в „Дунав“преди една година?
- Наистина бях решил твърдо да сложа край на футболната си кариера. Един ден обаче ми се обади Виерата /Диян Димов/, с когото сме в много близки приятелски отношения. Попита ме дали няма да помогна на този млад отбор. В същото време вече бях минал през интервю за друга работа. Помислих, казах на Виерата, че няма проблеми - ще тръгна към Русе! Половин час по-късно ми се обадиха от фирмата, в която кандидатствах за работа. Информираха ме, че съм одобрен и че ще ми пратят договор. Обясних на хората, че ще продължа с футбола и че не мога да се отметна от дадената дума да помогна на „Дунав“. Понякога се питам какво би станало, ако Виерата се бе обадил след тях. Всичко беше в рамките на 30 минути.
- Каква е оценката ти за отминалия сезон в личен и отборен план?
- Завърнах се в Русе без никаква подготовка, а без малко да стана голмайстор на лигата /Будинов реализира 15 попадения/. В този смисъл съм доволен, но и си давам сметка с чувство на горчивина, че щом на тези години съм в топлистата, отдолу не идва нещо качествено и силно. Говорил съм и с приятели, с колеги - не може футболист на 37-38 години да бъде водещ фактор. От друга страна стигаме до клишето, че има можещи и неможещи. Това не само е вярно, а и важи за всяка сфера на живота. Като отбор бяхме колебливи, изпуснахме нелепо толкова много точки, че ако бяхме събрали половината от тях, щяхме да влезем директно в елита. В края на сезона показахме, че този „Дунав“ има потенциал. Надявам се следващата кампания да е по-успешна и да изчистим грешките си.
- Казвали са ми, че много помагаш на младите - със съвети и личен пример. Виждаш ли сред юношите футболист, който може да влезе решително в мъжкия отбор?
- В това отношение имам резерви. Кико /Кристиян Господинов/ почна да се налага с приличен футбол. Трудолюбив е, старае се, тепърва ще трупа опит. Другите младежи - моля да не се обиждат и без да цитирам имена - са малко странна история. Техен обект на интерес са социалните мрежи, балони, дискотеки, купони. Закъсняват за тренировки, пропускат тренировки, дават мъгляви обяснения. Мислят си, че нещата ще се получат от самосебе си. Няма да се получат. Ще се радвам, ако са наясно какво искат да постигнат. 
- Това е вторият ти период в „Дунав“. Има ли разлика в класата на втория ешелон преди и сега?
- Преди бяхме много силен отбор. Влязохме с лекота в елита. Това бяха и най-хубавите ми години във футбола, затова и реших, че трябва да се върна в „Дунав“. Що се отнася до класата, ще се повторя, че щом ветераните са по-добри от младежите, значи нещо не е както трябва.
- Статистиката казва, че всеки твой мач завършва със сериозен километраж. Как го постигаш на 37 години? Такива показатели има наборът ти в „Ливърпул“ Джеймс Милнър.
- Да, средната ми „норма“ е малко над 11 километра. Как - с воля, желание, характер. И с предварителна работа. Даром нищо не идва. Футболът е работа и тичане. Плюс другите елементи с топката. 
- След като си ментор на младоците, така, както сме чували, замислял ли си се да се посветиш на треньорската професия?
- Не! Като футболист в различни отбори съм се нагледал на толкова много неща, че не съм изкушен от ролята на наставник. По-скоро се виждам в друго амплоа - пак във футбола, но на друга позиция. И то само в „Дунав“.
- А ако ти предложат да бъдеш нещо като играещ треньор?
- Аз, когато се налага, помагам и сега на Мартин Ковачев /старши треньора/. Той се допитва до мене, изслушва ме, отношенията ни са чудесни. Разбрали сме се, когато Дидо /Димов/ го няма, тъй като той има страшно много ангажименти, да помагам. При Мартин се работи много спокойно. Виждам го колко е амбициозен. Освен това се държи добре с футболистите. Дава им свобода и им показва, че им вярва, но когато трябва, им скръцва и със зъби. Така е и правилно. С него и Димов сме в перфектни отношения. Няма какво да делим в името на отбора. И нещо друго - намирам за странно, меко казано, че като град като Русе се държи на дистанция от „Дунав“. Помощта е символична - финансова и всякаква друга. Не говоря само за футбола, а за другите популярни спортове - баскетбол, лека атлетика, волейбол. Всички на практика са оставени да се оправят сами.
- Разбрахме, че утре, петък, ще си кажете официално „Да“ с баскетболистката Виолина Кочева, която остави златна следа като шампионка и звезда с „Дунав 8806“. Къде ще е тази церемония?
- Да, така е, ще скрепим връзката си в Елин Пелин.
- Вие се запознахте в Русе, нали? Откога датира тази любов?
- Да, Русе ни събра. Беше преди 10 години.
- От името на нашите читатели ви желаем безоблачен, дълъг и щастлив семеен живот!
- Благодаря!