Масовите оставките на областните управители са част от саботажа, който наблюдаваме от служебното правителство и президента с надеждата да се пречи на редовния кабинет да започне да функционира нормално.  Това заяви пред „Утро“  Мартин Димитров в понеделник, когато 27 от 28-те областни управители, включително и Анатоли Станев, подадоха заявления за напускане на постовете си. По тази и други теми разговаряме с русенския депутат от ПП-ДБ.

- Г-н Димитров, определихте оставките на областните управители в понеделник като саботаж от служебното правителство и президента, каква е целта според вас?
- Искат да предизвикат хаос. Радев искаше да продължи със служебните кабинети. Виждате с какво недоволство посрещна създаването на редовно правителство. Той имаше готовност и много искаше да управлява по време на местните избори. Това е ключов въпрос - защо толкова много искаше Радев да продължи да управлява по време на местните избори? Една от спекулациите, които върви, е че това има връзка с негово евентуално желание да бъде участник под някаква форма на местните избори. Това е спекулация наистина, но е едно от възможните обяснения. 
- Не е ли прекалено голяма конфронтацията между правителството и президента? Толкова голямо противопоставяне като че ли не е имало досега, въпреки че помним много остри сблъсъци между тези две институции.
- Това е конфронтация, която беше едностранно причинена от страна на президента. Аз съм абсолютно убеден, че 
новото правителство няма да се занимава да търси допълнително напрежение спрямо институцията президент, а напротив 
- ще се фокусира върху приемането на бюджет, който трябва да бъде приет до края на месец юли за 2023 година. Хората ще си получат през месец юли увеличението на пенсиите, дефицитът ще бъде 3%, няма да има увеличение на данъците. Това са първите мерки, по които ще работи новото правителство. 
- Има опасения, че свиването на дефицита ще стане за сметка на социалните плащания и доходите на хората. Как ще се осъществят тези 3%, има ли такива рискове?
- Ние трябва да спазим правилото за 3% дефицит, не защото това е част от изискванията на Еврозоната, а защото имаме български интереси в тази насока. Гърция стигна до тежкото си финансово положение след повече от 10 години с големи финансови дефицити. Тоест, големият дефицит автоматично се превръща в дълг. 
- Какви бяха техните стойности на дефицита, докато стигнаха фалита?
- Големи бяха - 5-6%, повече от 10 години. Ние това не трябва да го допуснем и то не защото някой отвън ни казва, че дефицитът трябва да бъде нисък, а защото ние разбираме, че това поставя под риск българските публични финанси, тоест - това за българските граждани не е добре. Както ви казах,
дефицитът автоматично означава нов дълг
защото ти или го финансираш през фискалния резерв, ако има пари, или, ако няма пари, защото в един момент те свършват - с нов дълг, това става. Ако искаме държавата ни да е здрава, не трябва да допускаме големи дефицити. 
- Изпълнимо ли е това на фона на събираемостта на приходи в бюджета и на разплащанията, които предстоят?
- Вижте, ако погледнем бюджета до момента - в края на месец май дефицитът е 1,2 млрд лева. За да достигне до тези 12 млрд. лева, за които говореше служебното правителство, трябва да се допуска дефицит на месечна база от 1,5 млрд. лева от сега до края на годината. Това математически показва, че данните са раздути и че е несериозно. Така че, намаляването на дефицита и по-скоро изработването на бюджет с разумен дефицит е напълно възможно и скоро ще се случи. 
- А как стоят нещата с инвестициите?
- В ситуация на война, разбира се, има проблем с инвестициите, но ние можем да направим няколко неща. Първо, трябва да раздвижим Плана за възстановяване и устойчивост. Там има реформи, има огромни европейски средства, които ще имат инвестиционен ефект, ако успеем да направим съдебната реформа, включително промяна на Конституцията. А 
шансове има, защото самата ситуация показва, че трябва съдебна реформа
включително промяна на Конституцията. Дано да успеем - ако успеем, това също ще създаде по-добра среда за инвеститорите. Защото колкото по-независим е съдът, по-добре защитава правата на собственост - като направиш фирма в България, да знаеш, че никой не може да ти я вземе. Няма да има пак „Осемте джуджета“ и други подобни истории. Това ще накара много хора да инвестират. Тоест, съдебна реформа плюс раздвижване на Плана за възстановяване и устойчивост, плюс Шенген и Еврозона - това значително ще подобри средата и ще привлече инвеститори. Например, автоматично с Шенген, районът на Русе ще стане много по-интересен за инвеститорите.
- Доколко е реалистично обаче влизането ни в Шенген?
- Има шансове да стане още тази година. И аз много се надявам, че при благоприятно стечение на обстоятелствата в международната конюнктура, плюс адекватност на сегашното правителство, да имаме шанс още тази година да успеем. 
- Казвате, че шансът за Шенген е реален, но в същото време не се виждат големи промени в позициите на Австрия и Нидерландия. 
- Истината е, че 
слабостта на България е в това, че не участва ефективно във важните европейски коалиции по различни теми
Европейският съюз формира по различни теми различни коалиции и ние трябва да бъдем по-ефективни в това. Трябва да имаме повече съюзници и да се научим по този начин да защитаваме българския интерес. Защото ако си сам, като България, това не е достатъчно, за да можеш вътре в общността да имаш силен глас. За това е нужно да правиш коалиции по определени теми с едни страни от общността в Източна Европа, а по други теми - с други страни. Това е и начинът България да влезе в Шенген. 
- Сама ли е сега България?
- По някои теми е сама.
- Присъствието на Мария Габриел в правителството променя ли конфигурацията в отношенията с останалите страни в Европейския съюз?
- Аз се надявам тя да има добри контакти и да може да помогне, такава е и заявката. 
- Много се говори за бюджета и икономическите мерки, но самата политическа обстановка изглежда много нестабилна?
- Ами като сме имали 10 месеца служебно правителство, това по дефиниция е много нестабилно наистина. Ако бяхме продължили с него, щеше да стане още по-нестабилно. Аз си задавам въпроса: 
има ли хора в България, които искаха максимална дестабилизация на държавата с цел да постигнат някакви свои интереси, било то политически или други?
Затова беше критично важно да имаме редовно правителство, за да спре тази нестабилност, за която и вие говорите. Сега редовното правителство има шанс да натрупа позитиви, ако върши работата си както трябва. 
- В същото време едни депутати забраняват на други да говорят от парламентарната трибуна, активисти спират прожекция на филм, който не им харесва.
- Партия „Възраждане“ ще търси все повече провокации. Те много държаха да продължи системата от служебни правителства и в момента са побеснели, че техният план и планът на президента не се случи. Така че те няма да се откажат, но това в никакъв случай не означава, че сегашното редовно правителство не може да поддържа един добър дневен ред и да реализира успехи. Едното не пречи на другото и не трябва да позволяваме да пречи. 
Тези злонамерени действия не трябва да спират развитието
 - Но в същото време трябва някак да се успокои тази обстановка.
- За мен успокоението ще дойде първо, след като в края на юли се приеме бюджет, защото в 2023 година, както знаете, бюджет няма. Като се приеме бюджетът, като видят хората, че имат увеличение на пенсиите, както им е обещано; като видят, че си получават пенсиите навреме; като видят, че дефицитът е под контрол, защото ги плашиха, че едва ли не държавата е пред фалит - като видят, че няма такова нещо, тоест, като успокоим гражданите, оттам нататък провокациите на определени парламентарни групи и депутати ще изглеждат все по-нелепо.
- Има ли чуваемост между управлението и хората? Имате ли обратна връзка, дали наистина ще бъдат успокоени хората, като ви чуят?
- Аз си говоря с много хора и имам хиляди последователи в социалните мрежи. Те ми пишат всеки ден и може да си представите, че има всякакви мнения, но това ми дава възможност да чувам становища от страшно много хора и да контактувам с тях. И 
според мен преимущественото обществено желание е държавата наистина да се стабилизира, да бъде изправена на крака
Това е основното желание на хората, това искат те от нас. Те разбират, че имаше план за дестабилизация, служебни кабинети и 6-и, 7-и и незнам кои подред избори. И сега за мен повечето хора - не говоря в никакъв случай за всички, но повечето хора - разбират, че ако се приеме бюджет, ако се напредне с Плана за възстановяване и устойчивост, ако се влезе в Шенген, това ще даде изцяло нова посока на България и според мен, ще ги успокои. 
- А ако не се влезе в Шенген? Има ли риск това да породи някакво разочарование?
- Ние ще влезем в Шенген, въпросът е кога. Има добър сценарий, който зависи разбира се и от международната конюнктура, и от действията на правителството и парламента. Добрият сценарий е да влезем още през 2023 г., а най-лошият - да има някакво забавяне. 
Никой не може да ни вземе Шенген, освен ако на власт не дойдат хора в България, които да кажат, че не искат европейска, а искат евразийска интеграция
- това наистина е риск. Но аз смятам, че самата война на Русия и страни като Беларус, които имат евразийско развитие, са толкова слаби икономически, че много трудно на българските граждани може да бъде предложена такава теза и те да я възприемат. Много трудно, почти невъзможно. Защото българските граждани в крайна сметка трябва да избират дали България да се развива като Германия или като Беларус. Това е, те ще разберат. В момента имат колебания, не са чули въпроса докрай, но като го чуят, хората ще трябва да изберат - искат ли България да се развива като Германия, защото това е европейският път, или искат като Беларус, който е евразийски. Това ще бъде изборът най-накрая. 
- Да се върнем към местните избори - те наистина ще бъдат решаващ тест за всичко, което се случва. Докъде е стигнала подготовката за местните избори?
- Местните избори наистина са от изключително значение. 
ПП и ДБ сме съставили екипи, които работят по тази тема
Лично моето желание за област Русе е ПП и ДБ да се явим заедно, което отваря перспективата за голяма промяна в града, избор на нов кмет и нов Общински съвет. 
- На е възможно и да не се явите заедно, така ли?
- Аз лично не съм обсъждал такъв сценарий. Сценарият, за който аз работя, е за общо явяване. Има напредък, но политиката ме е научила, че докато няма окончателно споразумение, можем да говорим само за напредък. 
- А кога могат да се очакват имена?
- Когато сме готови - тогава. Сега предварително няма смисъл да говорим за това. 
- Но предполагам, че обявяването на кандидатите все пак ще стане през лятото, а не месец преди изборите? 
- Да, да. Съзнавам, че няма много време, съгласен съм, че трябва процедурата да бъде ускорена. Имайте предвид, че до вчера бяхме ангажирани с втория мандат и със създаването на правителство. Виждате колко сложен, но много важен процес беше това, защото България наистина беше на кръстопът - безкрайни служебни правителства, които я водят накрая към тежка криза, или създаване на редовно правителство, което да изправи България на крака. 
Ние бяхме на този кръстопът, сега знам, че трябва бързо да наваксаме с подготовката на местните избори
- При една такава тежка криза, както казвате за служебното правителство, какъв би бил крайният ефект - промяна на политическата система ли? И каква би била тя?
- Вие виждате, че има хора, които открито си говорят в България за президентска република. Те референдум бяха тръгнали да правят и открито си казват, че това е пътят. И според мен тези хора имат интерес да провалят парламент след парламент, да водят държавата към все по-тежка криза и да казват - виждате, че сегашната система не върши работа, хайде да правим президентска република. Те не си дават сметка, че 
дори и при президентска република пак ще има партии и парламент - малко хора си дават сметка, че отново ще има парламент
само че властта на президента ще бъде много по-голяма. 
- Но партиите ще бъдат на втория ред в политиката.
- Вероятно има хора, които и това целят. Ние от ПП и ДБ няма да допуснем развитие на България в посока президентска република, тъй като никой не трябва да получава такава власт в страната.
- Какъв е рискът?
- Рискът е един човек да има много власт и да може да променя, ако щете, и геостратегическата ориентация на България. Това не трябва да се допуска, който и да е той. Колкото и да са несъвършени партиите, по-добре е да трябва да търсят съгласие и да вземат решения заедно, отколкото един човек да има много власт.