Отборът на „Дунав“ с футболисти до 15 години завърши на 13-о място /от 16 тима/ в първенството на Елитната юношеска лига. След края на сезона „Утро“ разговаря с треньора на тима Драгомир Григоров.

- Г-н Григоров, каква е оценката ви за представянето на отбора?
- Чувствата са смесени. От една страна запазихме мястото си в елита, от друга е неудовлетвореността, че финиширахме на тази позиция. Има и основателни причини да не сме по-напред в класирането. Съставът ни бе камерен почти през цялото време, Валентино Върбанов пое в началото на сезона към ЦСКА /Сф/, през зимата и голмайсторът Александър Донев премина при „червените“, основен футболист като Валентин Великов се мъчеше да помага с болки в гърба, централният нападател Алишан Сабри бе контузен дълго време. По едно време бях принуден да разчитам на деца, родени през 2009 година. И въпреки това момчетата се държаха мъжки, за което ги поздравявам. Отчитам още, че в края на сезона отборът ни показа развитие.
- Казвате, че съставът бил камерен. Нима в град като Русе няма достатъчно желаещи да тренират футбол?
- Има, но проблемът е друг. Какво правим ние - събираме талантливи деца от други русенски школи с надеждата, че ще изпитат удоволствие да са част от елитния футбол за тази възрастова група. Хубаво, но преминаването им на по-високо ниво се оказва истински стрес за тях. Едно е да играеш в зоните, друго - да се противопоставиш на ЦСКА, „Левски“ и „Лудогорец“. Резултатът е пълен шок! Едни се отказват бързо, други не идват на тренировки цяла седмица и веригата се разпада. Ще го кажа така - липсата на тези момчета са първите 7 футболни години - като подготовка, характер и мотивация.
- Къде стои българският футбол в тази възрастова група?
- О, ние сме назад с години! Царе сме да работим с главата надолу. Българските клубове търсят на първо време техничарчета. В западните залагат на бързи, мощни и атлетични момчета. У нас се мисли за кондицията много по-късно, а онези на Запад, решили вече този проблем, доизпипват техническите елементи. Видим ли някой здрав младеж, моментално го отричаме, защото, видите ли, не можел да спира топката като Меси. Искам да бъда разбран правилно - работата за техника и физика трябва да вървят ръка за ръка. 
- Гледахте ли финала на европейското първенство при футболистите до 17 години на Германия и Франция? Тези момчета изглеждаха готови отсега за мъжки футбол.
- Гледах не само този мач. Като техника не видях някаква извънземна картинка. Впечатляващото беше в адското тичане и голямата борба за всяка педя терен. В тактически план отборите също бяха подготвени перфектно.
- Напоследък се разшумя около 15-годишния футболист на „Дунав“ Стефан Стефанов, който дори тренира вече с мъжете. Защо на тази възраст не е играл за водения от вас отбор?
- Стефан е откритие на моя бивш съотборник и много добър приятел Мариян Тодоров. Момчето дойде в „Дунав“ с Мариян, а когато треньорът си тръгна, се върна в „Локомотив“. После така се развиха нещата, че футболистът отново заигра за „Дунав“. Какво да кажа за Стефан - той е с изключителни качества! Футболният му интелект е безспорен, а най-важното за един халф като него е, че чете играта. Техниката си я има. Ако трябва да го опиша като маниер на игра, ми напомня за Васко Шопов, който бе част от „Дунав“, а последния сезон бе капитан на родния си „Спартак“ /Плевен/. Стефан трябва да знае, че на тази възраст всичко зависи предимно от него, не толкова от треньорите. Ще се радвам, ако стигне далеч, а има всички предпоставки да го направи. 
- Ще останете ли треньор на отбора?
- Няма причини да не остана. 
- Какво ще предприемете преди следващия сезон?
- Няма да правим някаква мащабна селекция, защото разполагаме с основата. Имаме известен организационен проблем, но това са детайли от кухнята.