Защо въпреки непрекъснато намаляващото население на града ни тук продължават да се строят огромни жилищни блокове, които в голямата си част остават след това необитаеми? Защо толкова апартаменти стоят празни, а цените на жилищата не падат? С такива въпроси се обърнаха към „Утро“ читатели, търсещи разумно обяснение за странните според тях тенденции на имотния пазар.
Ако трябва да се даде отговор с едно изречение защо това се случва, той ще бъде: „Защото огромната част от собствениците на неизползвани в момента жилища не ги продават“. 
Според последните данни от преброяването през 2021 г., в град Русе има към 20 хиляди апартамента, в които не живее никой. Достатъчна е само една разходка из кварталите в тъмните вечерни часове, за да се убедите, че голяма част от прозорците остават тъмни. В същото време обявените за продан жилища към момента са около 1400. Тоест едва един от 15 необитаеми апартамента се продава.
Причините да не се продават са различни. Собственото жилище е нещо, което българинът открай време има за непреходна ценност. И мнозина пазят празните апартаменти „за детето като порасне“, „за сина като се върне от Англия“ или за „дъщерята, която учи в София“. Те, разбира се, я се върнат, я не, но дом за тях тук ще има. 
Много гурбетчии, заминали на работа в Германия, Италия или Испания, също пазят апартаментите си тук и не ги продават. Идеята да се пенсионираш със западна пенсия, за да си живееш после в България, е разумен план, който следват много хора и години наред гурбетчиите са най-добрите клиенти на агенциите за имоти.
Увеличават се и русенците, които купуват втори апартамент с цел инвестиция. Факт е, че в последните 15 години реалните доходи нарастват, тъй като средната заплата расте по-бързо от инфлацията. И спестяванията на населението растат. И все повече хора могат да си го позволят. Голяма част от тях дори не опитват да отдадат жилището под наем, защото им се струва прекалено рисково и неоправдано. Както често се оказва, инвестицията в ремонт или довършителни работи не може да бъде покрита с наем и не защото наемите са ниски, а защото наемателите не им пука какво ще разрушат, а наемодателите не правят елементарното - нотариално заверен договор за простичка защита от недобросъвестни наематели.
Дори и без наемател обаче жилището остава по-добра инвестиция от банков влог с 0% лихва, а други алтернативни инвестиции българинът по правило не познава и не признава. Което всъщност е крайно непродуктивно за държавата ни, защото реалният резултат е, че огромен финансов ресурс се набива в тухли и бетон, които после стоят неизползвани с десетилетия. Вместо парите да се инвестират в бизнес проекти, които носят добавена стойност и увеличават доходите ни.
По горните причини предлагането на жилища в града остава слабо, а след инфлационния бум миналата година е още по-слабо. Което дава причини на строителните предприемачи да строят нови апартаменти. Те всъщност не са толкова много - годишно на пазара излизат 200-300 нови апартамента при над 80 хиляди съществуващи. И проблемът е, че в централната част на града и особено във „Възраждане“ не останаха годни за застрояване терени. А в по-крайните квартали продажбите на ново строителство не вървят.