Дублиращият отбор на „Дунав“ завърши на 11-о място при дебютния си сезон в Североизточната Трета лига. Веднага трябва де подчертаем, че този тим е съставен само от юноши. Каква е равносметката за сезона? С този и други въпроси „Утро“ потърси треньора Ивайло Кирилов.

- Г-н Кирилов, каква беше основната ви цел?
- Класирането не ни интересуваше, задачата беше да обиграваме момчетата, за да се приспособят по-рано към мъжкия футбол. Важно, разбира се, беше и да не изпаднем. Това 11-о място за мен не е проблем, защото във всеки мач играехме с различни единайсеторки - в един мач на терена бяха едни играчи, в следващия, по различни причини, липсваха няколко. Ще дам пример - в двубоя срещу „Спортист“ /Генерал Тошево/ бяхме без шестима титуляри. И се наложи да пратя на терена почти деца. Когато бяхме в пълен състав, пък победихме „Лудогорец“.
- Ако задачата е по-бърза адаптация към мъжкия футбол, кои момчета успяха да направят крачка нагоре?
- Виждате, че Кристиян Господинов се утвърди като титуляр в мъжкия отбор. Много се радвам за неговия напредък. Нататък върви и вратарят Даниел Николов. Според мен той ще играе повече през следващия сезон. Марто /временният старши треньор на мъжете Мартин Ковачев/ дава по малко минутки за игра в няколко мача на Георги Петков. Мисля, че ще получава нови шансове. Виждам израстване и в Радослав Великов. Анджело Димитров също тренира с мъжете. Тези момчета и техните съотборници при юношите имат качества, но трябва да знаят едно - отличен футболист не се става с тренировка в рамките на час и половина. Виждам и нещо друго - някои момчета като че ли още не са наясно какво искат да постигнат и не си задават въпроса ще се посветят ли на играта като кауза. Аз навремето знаех от дете, че искам да стана добър футболист и го направих.
- Като човек, играл в елитни отбори, съзирате ли момчета, готови за голям футбол?
- Готови още не, но потенциалът е налице. Ще се повторя, но тези деца трябва да знаят - не се става голям с една рутинна тренировка. Ето, сега сме във ваканция. Който иска да расте, може да използва това време да поработи за кондиция с тичане в парка. Да влезе във фитнеса или да усъвършенства техниката си. Не някой да му налага график с допълнителна подготовка, а сам да осъзнава, че растежът минава през много труд. Да, сигурно е по-лесно да си с телефона в ръка и да се забавляваш по купони, но един Меси едва ли стана звезда само с талант, спуснат от небето. Познавам футболисти с голяма дарба, пропиляна от мързел и липсата на амбиция. И обратно - хора с по-скромни възможности постигнаха много повече. Да вземем Томас Мюлер от „Байерн“. Той не е някакъв извънземен техник - напротив. Но се труди в атака като пчеличка, винаги е на правилното място и бележи гол след гол.
- Какво да очакваме от следващия сезон?
- Ще продължим линията на работа с момчета от школата. Ще взема деца от набор 2006. Сред тях има технични деца. В крайна сметка голямата цел пред дублиращия отбор е да отсява най-доброто към мъжкия отбор. Ако в него се налагат по две-три момчета на сезон, ще можем да кажем, че сме свършили добра работа. Пак ще дам пример с Кристиян Господинов - щом той успя да стане титуляр при мъжете, връстниците му трябва да се огледат и да си кажат: „Щом той може да се раздава в тренировките и мачовете, значи и ние можем“.