Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Калките представляват вид заемки от чужди езици, а процесът на такова заемане се нарича калкиране (терминът „калка“ е от френски произход, вж. фр. calque – отпечатък). 
В българския език има три вида калки – словообразувателни, фразеологични и семантични. Тук ще посоча примери само за първия от тези видове. 
При калкирането на отделни думи се запазва структурата на чуждата дума, т.е. копиран е начинът, по който е създадена съответната дума в чуждия език, но тя най-често се запълва с материал от родния език. Получените по този начин нови думи са косвени заемки от чужд език или буквални преводи. Напр. думата богословие е калка на гръцката дума θεολογία (вж. грц. Θεὸς „Бог“ и λόγος „слово“).
Словообразувателните калки възпроизвеждат модела на чуждата дума. Така например съществителното име „философия“ на български се калкира като „любомъдрие“ (от грц. φιλέω „любя, обичам“ и σοφία „мъдрост“); същ. име „география“ – като „землеописание“ (от грц. γῆ „земя“ и γράφω „пиша, описвам, записвам“); съш. име „литература“ се калкира като „писменица“ (от лат. litteræ “писмо“); същ. име „граматика“ – като „буквеница“ (от грц. γράμμα „буква“). Калки има и в езиковедската терминология. Ето два примера. Терминът „падеж“ е сроден с глагола „падам“ и е калка от лат. casus „падане“ (вж. лат. cadere „падам‘), което е образувано по образеца на грц. πτῶσις „падеж“ от глагола πίπτω „падам“. Първият падеж в парадигмата на имената и местоименията е именителният, чието название е сродно с думата „име“ (вж. лат. Nominativus „именителен (падеж)“ от лат. nomen „име“; грц. ὀνομαστική „именителен“ от грц. ὄνομα “име, наименование, название“; редно е обаче да споменем, че древните граматици са смятали именителната форма за естествена и затова не са я причислявали към падежите). 
Редица калки са употребявани още в старобългарския език, където са създадени по образеца на гръцки думи. Такива са например думите благословити, доброчьстьнъ, многотрѹдьнъ, богоявлениѥ. Калкирани са и собствени имена, чийто произход е гръцки, напр. Кръстьо (грц. Ставри) и Божидар (грц. Теодор). 
Немалко калки в българския език са възприети от руския, където те са се появили по образеца на гръцки, латински, френски, немски и английски думи. Такива са например рус. сознание (лат. conscientia), рус. влияние (лат. influentia), рус. выглядеть (нем. aussehen). В процеса на възприемане в нашия език, тези думи са претърпели звукови промени, вж. напр. съзнание и изглеждам. 
А ето и няколко примера за калкиране на думи от западноевропейски езици. От френски произход са калките разстояние (фр. distance), предразсъдък (фр. prejudge), съсредоточавам се (фр. concentrer); от немски – словообразуване (нем. Wortbildung), самоопределение (нем. Selbstbestimmung) и впечатление (нем. Eindruck). 
Някои калки имат и международно разпространение, напр. англ. laudspeaker – рус. громкоговоритель – бълг. високоговорител; англ. skyscraper – рус. небоскреб – бълг. небостъргач.
Калкирането, както се вижда от посоченото по-горе, е важен фактор за обогатяването на лексиката на нашия език още от старобългарския период.
Заб. При написването на предложената осведомителна бележка съм използвал редица сведения и примери от Т. Бояджиев. Българска лексикология. Поредица „Университетска библиотека“ № 454. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, с. 194 – 195.

Иво БРАТАНОВ