През юни 1977 година в София се провежда първата Международна писателска среща на тема: „Писателят и мирът: духът на Хелзинки и дългът на майсторите на културата“. Срещата се провежда в Парк-хотел „Москва“ от 7 до 10 юни 1977 г. под мотото: „Мирът – надежда на планетата“. В нея участват 128 писатели от 36 държави от Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Азия. Сред тях са писателите Жан-Ерве Базен (Франция), Чарлз Пърси Сноу (Великобритания), Джани Родари (Италия), Джон Чийвър (САЩ), Андрей Вознесенски (СССР), Азис Несин (Турция), Джеймс Олдридж (Великобритания), Евгений Евтушенко (СССР), Марио Варгас Льоса (Перу), Гор Видал (САЩ), Константин Симонов (СССР), Пиер Гамара (Франция), Сергей Михалков (СССР), Уилям Сароян (САЩ), Филип Боноски (САЩ), Хулио Кортасар (Аржентина), Артур Лундквист (Швеция), Ян Добрачински (Полша) и др. В бюлетина на БТА „Вътрешна информация“  пише:
Мълния!Международна среща на писателите
София, 7 юни 1977 г. Тази сутрин в столицата бе открита Международната среща на писателите на тема: „Писателят и мирът: духът на Хелзинки и дългът на майсторите на културата“. В нея участват видни представители на съвременната литература от всички страни, подписали Заключителния акт в Хелзинки, както и творци от Латинска Америка, Азия и Африка.Писателите, които се срещнаха в нашата столица, са носители на големите идеи на хуманизма, активни привърженици на мира, защитници на непроходните ценности, създадени от човека. Те ще разискват въпроси за темата на мира в литературата, за публицистичната ангажираност на писателя и разширяването на връзките между творците на планетата, проблеми на художественото и професионално майсторство. Ще се разменят мисли за задълбочаването на сътрудничеството, за разширяването на преводаческата дейност.Продължавайки хуманната и благородна традиция от миналото - двете срещи на писателите в защита на културата в Западна Европа през тридесетте години, на срещата в София ще се издигне гласът на писателя за мирно разбирателство на цялото човечество. С кратко слово срещата бе открита от френския писател Ерве Базен. Срещата преминава под мотото: Мирът - надежда на планетатаВ столицата бе открита Международна среща на писателите. Приветствия на другарите Тодор Живков и Леонид Брежнев
София, 7 юни 1977 г.  Мир! - звучи в най-мъдрите творби на майсторите на художественото слово. Мир! - Слънцето, под което зреят плодовете на човешкия труд. Мир! - светлата надежда на планетата!В името на този най-съкровен идеал, две години след Съвещанието в Хелзинки в София си дадоха среща писатели от всички краища на света. Те дойдоха в страната на Ботев и Вазов, на Смирненски и Вапцаров, за да издигнат глас в защита на мира.Международната писателска среща е паметно събитие в историята на културните връзки между хората, в международното сътрудничество в духа на Хелзинки. В нея участват над 150 бележити поети и писатели от Европа, САЩ и Канада, както и от други континенти, неуморни радетели за мир и разбирателство, вдъхновени борци за по-добро бъдеще на човечеството.Тържествено звучи "Ода за радостта" на Лудвиг ван Бетховен. В Заседателната зала в Парк-хотел "Москва" са заели места участниците в писателската среща, видни български културни дейци, ръководители на творчески съюзи, гости от чужбина.Внушителният писателски форум под девиза: "Писателят и мирът: духът на Хелзинки и дългът на майсторите на културата", бе открит от изтъкнатия френски писател Ерве Базен.По негово предложение за председател на Международната среща на писателите единодушно бе избран акад. Пантелей Зарев - председател на Съюза на българските писатели.С голямо внимание и интерес бе изслушано приветствието на председателя на Държавния съвет Тодор Живков, прочетено от писателя Георги Джагаров - заместник-председател на Държавния съвет. Първият секретар на Съюза на съветските писатели Георгий Марков прочете приветствие от името на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. Приветствието на Леонид Брежнев бе изслушано с огромно внимание.***
Слово на френския писател Ерве Базен 
София, 7 юни 1977 г. Като подчерта, че свикването на срещата е изцяло в духа на Хелзинки, френският писател Ерве Базен се спря на отговорността на писателите в нашата епоха, които чрез своите творби осигуряват изключително интензивен обмен на художествени ценности между хората от цял свят и по този начин оказват огромно въздействие върху социалните и политическите процеси в света. Във връзка с това Ерве Базен говори за духа на Хелзинки и моралните задължения на писателя. Той подчерта, че този дух не бива да бъде поставян под съмнение или да бъде използван като претекст за намеса, тъй като това би противоречало на големите идеи на Хелзинки. Според него на софийската среща писателите трябва да обсъдят въпросите за дълга си за опазването на световния мир, да набележат програмата и средствата на писателите за постигането на тази цел, да обсъдят моралните задължения на писателя в борбата за мир, за установяването на взаимно доверие между хората.Без мир, подчерта Ерве Базен, няма бъдеще за човека. Ясно е също, че дори локализирани конфликти могат да доведат до нелокализирани, до ядрени войни. Мирът не е само отсъствие на конфликти, мирът е борба за премахване на причините за тези конфликти. Мирът не е едно и също нещо с установения ред, например римският мир с 50 милиона роби - нима можем да говорим за мир? Или колониалният мир с анексиране на две трети от света - нима може да говорим за мир? Не можем да намерим истински мир и там, където човешките права са потъпкани подчерта писателят.
***
Поезията - оръжие на мира и дружбата
София, 10 юни 1977 г. След като в продължение на три дни казаха своята дума в подкрепа на мира, на правото на човечеството да живее в мир и разбирателство, след като по най-убедителен начин изразиха волята си за отпор на всички сили, враждебни на разведряването, днес поетите - участници в състоялата се в София Международна среща „Писателите и мирът: Духът на Хелзинки и дългът на майсторите на културата“ изразиха мислите и вълненията си по тази толкова актуална тема по начин по-обичаен за тях - чрез силата и внушението на поетичното слово. Големият поетичен рецитал, който организираха в зала „Универсиада“ Съюзът на българските писатели и Столичният съвет за култура, се превърна в тържество на таланта и вдъхновението, в празник на непреходни естетически ценности, обединяващи хора от всички континенти и националности в името на красотата, хуманизма, мира, дружбата.Пред три хиляди възторжени почитатели на поезията рецитираха свои стихове едни от най-изтъкнатите представители на съвременната световна литература – събитие, рядко по рода си, събитие, надхвърлящо рамките на обикновен рецитал.След развълнуваните встъпителни думи на българската поетеса Лиляна Стефанова на сцената застанаха Константин Симонов от СССР и Елисавета Багряна, Инясио Бутита от Италия и Николас Гилен от Куба, Фаиз Ахмед Фаиз от Пакистан и Любомир Левчев, Вилем Завада от Чехословакия и Рита Буми Папа от Гърция… и още Младен Иса­­­­­ев, Андрей Вознесенски, Сергей Михалков, Субхаз Мухерджи /Индия/, Джон Коломбо /САЩ/, Ежито Гонсалвиш и Eрнещу Мелу Кащро /Португалия/, Дороти Лайвси и Мириъм Уодингтън /Канада/, Атаол Бехрамоглу /Турция/, Адриан Мичел /Великобритания/, Йозеф Рибак /ЧССР/, Ели Пеониду /Кипър/, Мартин Наг /Норвегия/, Паул Вино /ГДР/.Звучаха стихове на много езици, а български актьори четоха преводите. Звучаха вълнуващи стихове за смисъла и съдържанието на човешкия живот, за радостния труд под мирно небе, за болките и страданията на хора, борещи се за свобода и независимост, стихове за любовта, за настоящето и бъдещето, стихове за мира, против войната.Възторжената публика възнагради поетите с продължителни аплодисменти и много цветя.