Игралният филм за Георги Аспарухов-Гунди излиза на екран в началото на следващата година, съобщиха  продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов („Междинна станция“).
Лентата, наречена „Гунди - легенда за любовта“ проследява живота на големия спортист - от срещата му с Величка Маркова-Лита, до трагичния 30 юни 1971 година, когато Гунди загива в автомобилна катастрофа. Режисьорът е Димитър Димитров, сценарист е Емил Бонев, а главен оператор - Борис Славков.
Ролята на големия български футболист е поверена на младата русенска звезда от Народния театър и малкия екран Павел Иванов, а родената през 2002 година Александра Свиленова е в ролята на Лита.
„Относно отговорността, която всички заедно решихме аз да поема, мога да кажа само, че проверката на времето ще покаже своите резултати. Стараем се всички да направим невъзможното, за да може филмът да вълнува своите зрители“, каза Павел Иванов.
Павел Иванов, който през септември ще навърши 30 години, нашумя с ролята си на ветеринарния доктор Тодор в комедийния тв сериал „Татковци“. Дебютът му в телевизията е в сериала „Полицаите от края на града“ през 2018 г. с второстепенната роля на Кико, син на Джиджи.
През 2012 г. е приет във НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов и завършва успешно през 2016 г.
През 2014 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където прави запомнящи се образи в постановките „Виновният“, „Цветът на дълбоките води“, „Тигърът“, „Лунатици“, „Един безумен ден“, „Среща в Санлис“, „Приятна жена в лоша компания“, „Двубой“ и други. Играе и в постановки на Младежкия театър „Николай Бинев“.
Павел Иванов завършва Математическата гимназия „Баба Тонка“. За актьорската професия тук го подготвя актьорът-педагог Венцислав Петков, който с гордост казва за възпитаника си: „Шапка му свалям на това момче за плътния образ, който грижливо си гради“.
„Театърът ме привлече преди 15-ина години, когато бях ученик. В Русе много често гостуваха артисти, които играеха в София. Мариус Куркински, Камен Донев - гледах моноспектаклите им, реших, че трябва непременно да се занимавам с театър. Споделих с мой приятел, който вече познаваше театрали - Стелиян Радев, с него учехме заедно в Математическата гимназия. Днес той също е в Народния театър - заедно сме там, гримьорните ни са една до друга, което е много хубаво стечение на обстоятелствата и на съдбата - защото много сме искали да бъдем заедно и да играем на една сцена. Той вече познаваше Венци Петков и каза, че непременно трябва да ме запознае с него. Много бързо си паснахме и Венци започна да работи върху моите познания и умения за театър. Бях на 13-14 години, но нещата, които ми бяха любими тогава, не са се променили дори на косъм - и театърът, по който се запалих тогава, и спортът, с който вече активно се занимавах, и любопитството към математиката и физиката заради училището ми“, каза в интервю за „Утро“ през януари 2022 година Павел Иванов.
А отпечатъка, оставен от Русе в развитието му, оценява като незаменим.
„Играх в постановките на Венци Петков в студентския театър „Пирон“ и всичките му школи: „Слуга на двама господари“, „Веселите уиндзорки“, „Привързаният балон“... Венци Петков ме подготви напълно за Академията - той ми помогна да избера подходящите текстове, много умело ги съобрази и с моите възможности, и с комисията. За мен беше много интересно“, продължава Павел Иванов.
Коментарът му за честите сравнения със Стефан Данаилов е следният: „Първо, такова сравнение винаги те кара да се чувстваш добре. Защото в българския театър, в киното, в българската телевизия Стефан Данаилов е пример, който следвам. И бих искал да имам възможността да свърша всички тези задачи, които е свършил и той самият. За мен той е пътеводна звезда, идол. Познавахме се изключително добре с Ламбо, работихме заедно, играехме заедно. Разбирам тези сравнения, те ми доставят удоволствие, но такива сравнения са твърде субективни Ламбо е личност, която не може да бъде повторена. Той е човек с огромен принос, на който аз мога само да искам да мога да подражавам“.
„Идеята за този филм е на Емил Бонев и е от преди 5-6 години. Ние никога не сме обсъждали дали да се случи този филм. Ние просто се погледнахме и знаехме, че той ще се случи. Това за нас е много важно и сме много горди и щастливи, и се надяваме всички, които ще го изгледат, също да се чувстват горди и щастливи“, каза Андрей Арнаудов.