Концертът „Като росата на розата” представя влиянието на Италианския ренесанс и барок в Англия от времето на Хенри VIII през Елизабетинската епоха и след нея – до Хенри Пърсел при царуването на Чарлз II. Това казват организаторите от „Софийски музикални седмици“ (СМС) по повод концерта, който ще се състои на 9 юни във Военния  клуб, София.
„Пасторалът е основният мадригален жанр в Англия по това време. Росата в тази символика е дестилат на топлата земя събрала страстите на Юга и преминала през ветрения хлад и меланхолията на „вълшебния остров” – Англия. Червената роза в хералдиката на Тюдорите е и символ на любовта с особен смисъл в Елизабетинската музикална култура“, разказват от СМС.
„Концертът включва произведения от епохата на Тюдорите – музика от Двора на Хенри VIII чрез две негови композиции и от Елизабетинските композитори-лютнисти като Томас Морли (It was a lover and his lass-Air и April is in my Mistress’ Face, Джон Уилбай – Adieu, sweet Amarilis, Орландо Гибънс, Silver swan в аранжимент за сопран и инструменти, Уилям Бърд, Music Elegy, както и две части (Aria и Ostinato) из една съвременна английска ретроспекция – Suite Antique, за да се стигне до очарованието на The Fairy Queen (Кралицата на Феите) от Хенри Пърсел от времето на късния английски барок и крал Чарлз II.  Не липсва и една българска ретроспекция – „Песен на тайните” върху „Песен на песните Соломонови“ от композитора Атанас Атанасов“, разказват от СМС.
По думите им синтезът от музика, танц и театрализация е осъществен чрез средствата на невербалния театър, или „Театър на движението”, което е съществена характеристика в изкуството на Tutti Soli – камерен вокално-инструментален ансамбъл.
Сред изпълнителите се открояват имената на Дорота Счепанска – сопран (Полша), Валентин Ватев – бас-баритон, Йордан Димитров – концертмайстор, Атанас Атанасов – чембало, Явор Желев –флейта, Михаил Михайлов – валдхорна, Вълчан Вълчанов – обой, Кристиана Алипиева – виолончело.
Диригент е проф. Виржиния Атанасова, сценичният дизайн е на д-р Пенка Казанджиева и е в сътрудничество със НАТФИЗ и студенти от специалността “Театър на движението – невербален театър” от класа на проф. Велимир Велев.
/ДД