Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

В Библията има трима персонажи, които са назовани със собственото име Самуил: 1. първенец от Симеоновото коляно (Ч 34: 20); 2. внук на Исахар (1 Плп 7: 2); 3. пророкът, който е съвременник на първите двама еврейски царе – Саул и Давид. Именно пророк Самуил е една от най-важните личности в еврейската история, тъй като е свързан с установяването на монархията в древното еврейско общество. Ето кратки сведения за произхода и значението на името Самуил.
Разглежданото име е засвидетелствано за пръв път в Ч 34: 20 като [Шему`ель] שְׁמוּאֵל. Той е теофорно име, което по произход навярно е еврейско. 
Относно произхода и значението на антропонима שְׁמוּאֵל съществуват различни възгледи. Някои предполагат, че името שְׁמוּאֵל води началото си от глагола [ша`аль] אַלשָׁ  „моля, измолвам” и Божието име [Ель] אֵל. Като основание за това привеждат сведението за именуването на пророк Самуил в 1 Ц. Както е известно, Библията посочва, че Анна, майката на пророк Самуил, е нарекла сина си с това име, „понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих” (1 Ц 1: 20). В такъв случай името שְׁמוּאֵל означава измолен от Бога. 
Посоченото обяснение почива върху народна етимология и не е приемливо. Както вече беше казано по-горе, в Библията са споменати и други персонажи с името Самуил, но за тях няма сведения да са измолени от Бога.
Друго становище, също така свързано с библейския разказ в 1 Ц 1: 20, извежда името שְׁמוּאֵל от глагола [шам`а] שמַע „чувам” и Божието име אֵל. Следователно антропонимът שְׁמוּאֵל буквално означава Богочут, т.е. подарен, след като Бог е чул. 
Като най-вероятен можем да приемем възгледа, според който שְׁמוּאֵל означава име на Бога. Няма никакви фонетични или граматични пречки това име да бъде изведено от еврейските думи [шем] משְׁ „име” и אֵל – едно от Божиите имена в Стария Завет. 
Съществителното име םשְׁ в библейския еврейски език е многозначно. То означава знамение (Бт 11: 4); паметник (2 Ц 8: 13; Ис 55: 13); име, название (Бт 2: 19-20), често със значение известно име, известност, слава (Бт 12: 2; 4 Ц 5: 11). Същата дума, употребена по отношение на Бога, служи за название на Неговата слава (Вз 16: 2; Ис 30: 27). Съществителното име םשְׁ и неговата членувана форма [(х)а-шем] םשְׁהַ нерядко означават и името Господне (примери за такава употреба има в Лв 24: 16 и Вз 28: 58). Тази употреба е запазена и в съвременния иврит, вж. например възклицанието [бар`ух (х)а-ш`ем] םשׁה ךוּרבּ „Слава Богу!”, което буквално означава „Благословено Името!”, т.е. благословено е Божието име.
Съществителното име אֵל също така е многозначно в Свещ. Писание – то означава герой; сила, власт, умение, възможност и др. под. Затова то най-често се отнася към Бога и посочва Неговото всемогъщество. В такъв случай думата се употребява членувана, вж. [(х)а-ель] הָאַל (Бт 31: 13; значенията на думата אֵל и други примери за нейната употреба вж. в [Штейнбергъ 1878: 25]). 
По повод на значението на името Самуил проф. Б. Пиперов посочва: „Името Божие лежи като печат върху някого, за да го отличи от околните като избран от Бога и обдарен с благодатта Му. Такова едно обяснение и потвърждение намира своята опора и в други библейски места. Бог казва на еврейския народ: ”името на Господа е дадено на (евр. поставено върху) тебе” (Втзк. 28 : 10); прор. Исаия изплаква пред Бога изоставеността на народа си с думите: „Ние станахме такива... над които името Ти не се е именувало” (Ис. 63: 19); прор. Иеремия величае Бога с думите: „Защото Твоето име е призовано върху мене” (Иер. 15: 16) и др. По същия начин са образувани, и така се обясняват, и собствени имена като Пенуел, Реуел и др.”
Собственото име שְׁמוּאֵל в Превода на 70-те е транскрибирано като . При това съгласният звук [ш], който е специфичен за еврейския език, но не присъства в гръцкия, е предаден в Превода на 70-те чрез съгласната [с]. Гласната [ē] в съставката אֵל е означена със знака цере, а в Септуагинтата – с буквата η. В класическия старогръцки език тази буква има звукова стойност [ē].В елинистичната епоха изговорът ú постепенно се доближава до [i], а в императорската епоха изговорът на η като [i] добива надмощие. Затова във византийския гръцки език името  се изговаря Саму`ил.
Разглежданият антропоним е възприет в старобългарския език чрез преводите на богослужебните книги.

Иво Братанов