„Според проучване на „Ройтерс“ и университета „Оксфорд“ от 2021 г. едва между 12 и 22% от хората са готови да плащат за новини“, каза Константин Камарас. Той e почетен председател на борда на директорите на асоциацията за дигитален маркетинг и реклама – IAB Europe. Започва да се занимава с медии през 90-те години на миналия век.
Според него сериозните медии опитват да печелят от реклами, но вече не зависят от рекламните агенции, а от анализа на нагласите на потребителите. Нещо повече, на база на тези нагласи някои медии създават приложения - например успешното готварско приложение на „Фигаро“.
„Технологиите за персонализирано съдържание се развиват и ако по-малките медии не могат да си позволят, големи медии, като например „Вашингтон пост“ развиват и продават такива технологии на по-малки медии“, допълни Камарас.
„Стремежът за увеличаване на приходите от абонаменти води до увеличаване на подкастите, дори придобиванията на радиостанции и поставянето на по-интерактивно и по-добре курирано, персонализирано съдържание на основната страница на медиите“, допълни той.
Темата за отношенията между издателите, големите технологични компании и изкуствения интелект бе обсъдена по време на дискусия в медийната конференция „25 Online“ днес. В нея участваха изпълнителния директор на „Нет инфо“ Александър Варов, Благовест Йорданов, управляващ съдружник на ID Consult, директорът на „Дигитален отдел“ на „БТВ медия груп“ Зоя Василева и търговският директор на „Инвестор“ Ани Великанова.
На въпроса дали платформи като „Гугъл“ и „Фейсбук“ трябва да плащат на издателите за съдържание, Александър Варов коментира, че очакванията и реалността се различават.
„Първо, парите не са чак толкова много. Второ, дори парите да са много в абсолютна стойност, това не е нещо, на което можем да разчитаме“, каза той. Според него въпросите, които стоят на дневен ред, са какво е уникално съдържание и как се прави оценката за това колко трябва да се плаща.
„Проблемът идва в момента, в който се състезаваме за едни и същи пари на рекламодателите. И всъщност, проблемът е много прагматичен, защото, малко или много, и двете компании разчитат на чуждо съдържание, а ние като производители на съдържание, знаем колко е скъпо то“, посочи Ани Великанова. Тя допълни, че според нея е по-справедливо все пак големите технологични компании да заплащат за това съдържание.
„Фейсбук“ и „Гугъл“ не произвеждат съдържание. Съдържанието се произвежда от т.нар. „локални медии“. Приветстваме, че под някаква форма ще има регулиране, но определено няма да забогатеем. Това е ясно“, каза Зоя Василева. Относно ролята на изкуствения интелект в работата на издателите Благовест Йорданов посочи, че навлизането на тази технология може да повлияе за създаването на качествено съдържание.
„Аз виждам по-скоро потенциал за издателите. Не виждам особен риск за органичния трафик на издателите, тъй като той е базиран основно на новини, за който генеративният изкуствен интелект може да помогне, но не е ключов“, каза той. Според Зоя Василева, хората няма да бъдат лишени от работа заради изкуствения интелект.
Модератор на дискусията беше изпълнителният директор на Etarget Bulgaria Христо Николински. Медийната конференция „25 Online“ е по повод 25-ата годишнина на Dir.bg.