Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Смисълът на пословицата, поставена в заглавието на тази осведомителна бележка, е съвсем ясен – той е свързан с културното общуване и с доброто възпитание. По-долу обаче ще се спра не върху значението ѝ, а върху една интересна граматична особеност, която е налице в цитираната пословица.
В българския език съществуват два вида определения – съгласувано и несъгласувано. Съгласуваното определение се изразява чрез изменяеми части на речта – прилагателно име, причастие, числителни имена и някои местоимения. Всички те приспособяват граматическите си показатели за род и число с определяемото, напр. добър човек, добра жена, добро дете, добри хора. Защо в такъв случай в съчетанието „железни врата“ определението е изразено чрез прилагателно име в мн.ч.? Какво е числото на съществителното име врата? 
В българския език има някои съществителни имена, които означават един предмет, но числото им е множествено. Те се наричат с латинския термин pluralia tantum („само множествени“, т.е. имена, които се употребяват само в множествено число). Думите от тази категория са малко на брой. Към тях спадат съществителни имена, които означават предмети, състоящи се от две основни части (напр. клещи, щипци, обуща, навуща, гащи, потури, шалвари, ножици, окови, очила, везни); имена на предмети, които се състоят от много частици (напр. трици, въглища, мощи, финанси, макарони, книжа и др. под.); имена на части на тялото (плещи, хриле и др.); имена на народни обреди и обичаи (напр. повратки, засевки, заговезни и др.); имена на планински масиви и вериги (Алпи, Карпати, Родопи, Хималаи и др.); някои други думи (напр. разноски, уроки).
В старобългарския език pluralia tantum са били също така съществителните имена ясли, прьси „гърди“, врата, ѹста и др. Остатъци от това положение са налице в някои словосъчетания, пословици и благословии, употребявани и сега в български език. Именно поради посочената причина тези съществителни имена се свързват с изменяеми думи в мн.ч., напр. „Сърдитко Петко – празни му колата“; „Кога ся катурят колата, много пътища ся отварят“ (Н. Геров, Речник на българския език. Ч. II. Пловдив, 1897, с. 386); „Златни ти уста!“ (благословия); „Уста проклинат цяла вселена“ (Хр. Ботев). Към тази категория принадлежи и съществителното име врата, вж. напр. „Буйно се вратата потропаха.“; „Вратата не бива да са яко притворени“; „Гюла си мляко биеше / на малки врата градински“; „Дека скърцат врата, не туряй пръст.“; „На момини врата всякакви магарета реват.“ (примерите са извлечени от проф. д-р Ст. Младенов. Български тълковен речник. Т. I. С., 1951, с. 344). Следователно съгласуването на прил. име железни със същ. име врата е съвсем естествено. 
В съвременния български книжовен език думите кола и врата имат форми за мн.ч. коли и врати, а уста се употребява и за единствено, и за множествено число. 
Съществителни имена, които са pluralia tantum, има и в други индоевропейски езици. В латинския език такива са напр. думите Kalendæ „календи (първият ден на всеки месец в римския календар; от тази дума води началото си и съществителното име „календар“)“; Nonæ „нони (петият или седмият ден на месеца в римския календар)“; Idus „иди (тринадесетият или петнадесетият ден на месеца в римския календар)“. Такива думи съществуват и в славянските езици. Pluralia tantum в руския език са напр. съществителните имена ножницы „ножици“, очки „очила“, сани „шейна“, опилки „стърготини, стружки“, выборы „избори“, сутки „денонощие“. В немския език pluralia tantum са напр. Kaldaunen „вътрешности, карантия“, Zinsen „лихви“, Ostern „Великден“, Ferien “ваканция“, а в английския – trousers „панталони“, scales „везни“, breeches „панталони, бричове“ и др. под.
*
При написването на настоящата бележка съм използвал отделни сведения от следните граматики: 1. проф. д-ръ Ст. Младеновъ, Ст. п. Василевъ. Граматика на българския езикъ. С., 1939, с. 237 – 238; 2. д-ръ Л. Андрейчинъ. Основна българска граматика. С., 1942, с. 132 – 133; 3. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. II. С., 1983, с. 112.

Иво БРАТАНОВ