Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” да изготвя стратегически план за развитието на културния институт въз основа на концепцията, с която е спечелил конкурса за длъжността, предвиждат приетите от парламента на първо четене промени в Закона за обществените библиотеки, внесени от Министерския съвет. 
Към настоящия момент в Закона за обществените библиотеки липсва изискване за средносрочно или дългосрочно планиране дейността на Националната библиотека, което да осигурява организация за планиране и мониторинг за определяне на ясна визия за развитието на институцията за управленския мандат на нейния ръководител, се посочва в мотивите на вносителя.
Предлага се директорът да изготвя и представя пред министъра на културата ежегоден доклад, като по този начин се въвежда механизъм за отчитане на планираните в стратегическия документ мерки за развитието на института. Предложените разпоредби осигуряват организация за планиране и мониторинг на дейността на Националната библиотека чрез определяне на ясна визия за развитието на институцията за период от 5 години.
Със законопроекта се предлага да се допълни Законът за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), за да бъде вменено същото задължение и на директорите на държавните културни институти в системата на Министерство на културата. Целта е уеднаквяване на изискванията към всички директори на държавни културни институти в системата на Министерство на културата за изготвяне на стратегически план за развитието на културния институт и осигуряване на механизъм за планиране на дейността и за осъществяване на ежегоден мониторинг.
Предлага се изменение и в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ).
Постъпващите за депозиране печатни и други произведения, които подлежат на депозиране съгласно ЗЗДПДПОРДМУ, се издават в големи тиражи и към момента на депозирането им не са част от културното наследство на страната, като същите не могат да бъдат третирани като културни ценности само по силата на депозирането им, се предлага в законопроекта. 
За придобиване на статут на „културна ценност”, съответно печатни и други произведения да са част от националното културно наследство, следва да бъде инициирана процедура по идентификация съгласно Закона за културното наследство. В него е разписано, че идентификацията на движими културни ценности е научноизследователска дейност, чрез която се определя дали една вещ съответства на критериите за културна ценност, както и нейната класификация и категоризация по реда на този закон.
Процедурата по депозиране не може да бъде релевантна на процедурата по идентификация, съответно същата не може да определя и класифицира депозираните печатни и други произведения като част от националното културно наследство, се посочва в законопроекта.