В продължение на 40 дни след Своето възкресение Господ Иисус Христос многократно се явявал на учениците Си и ги наставлявал, разяснявал им истината за царството Божие, помагал им да разбират Свещените Писания, потвърдил обещанието Си за идването на Утешителя, Светия Дух - третото лице на единия Бог. Христос също им възложил да тръгнат сред народите и да проповядват Неговото спасително учение. А на четиридесетия ден, както разказва евангелист Лука в края на евангелието си и в началото на книгата Деяния апостолски, Той им пак се явил, за последен път. 
Апостолите били събрани на молитва в очакване да се изпълни Божието обещание. Христос им се явил, разговарял с тях и ги извел от Йерусалим на Елеонската планина край града. Поразени и дълбоко разтърсени от Христовото възкресение, някои ученици си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви Свое земно, израилско царство, каквито очаквания имали евреите. Но Той отново им говорил за слизането на Светия Дух, което става на Петдесетница, и за благодатната Му сила, която оживотворява и ръководи Христовата църква. 
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Както ги благославял, Той се отделил от земята и, подет от облак, постепенно се издигнал към небето, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост във висините. Апостолите се поклонили на възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: "Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето". Така те потвърдили думите на Христос за Неговото второ пришествие и за всеобщия съд.
Заедно с апостолите при Възнесението била и света Дева Мария.