В най-пълното проучване на живота и дейността на Светлозар Димитров (Змей Горянин) „Змей Горянин. Летопис. Живот и творчество. (1905-1958-2017)“, дело на русенеца Атанас Колев, е записано: „Светлозар Димитров се подписва от 1932 г. с магичния псевдоним Змей Горянин, станал негова съдба“ (с. 148). И още - изследователят цитира документ - удостоверение от 1 септември 1932 г., издадено от името на в. „Литературен глас“, където е посочено, че „Светлозар Димитров - Змей Горянин - е сътрудник на вестника“ (с. 31).
След констатацията на Ат. Колев, че през 1928 година творецът е „привлечен за постоянен сътрудник на „Светлоструй“, следва и текст в курсив - най-вероятно цитат от друг автор: „Сред имената, които ще оставят трайни следи и с които в. „Светлоструй“ ще се гордее, са: Александър Бурмов, Змей Горянин, Атанас Смирнов, Недялко Месечков, Никола Младенов, Петър Динеков, Крум Вълков, Стоян М. Попов (Чичо Стоян), Йосиф Петров, Елисавета Багряна, Емануил Попдимитров“ (с. 26-27).
Това изреждане на имената най-вероятно е от мемоари на Димитър Добрев и независимо че името Змей Горянин фигурира, не допускам псевдонимът да се среща по страниците на „Светлоструй“ още при излизането на първите броеве на вестника. По-вероятно е Добрев да го е включил след години, имайки предвид, че в съзнанието на читателите псевдонимът на практика изместил името на твореца. А че думите в курсив са именно на Димитър Добрев, се подразбира от коментара на Атанас Колев: „Св. Димитров поддържа дълги години тесни приятелски връзки с главния редактор на вестника Димитър Добрев“.
Всъщност какво разкрива „Летописът“ за станалото в живота на Светлозар Димитров през 1928 година? 
23-годишният творец написва стихотворение по повод 50-ата годишнина от освобождението на Русе
и критичен анализ за състоянието на русенския театър (останали непубликувани - с. 25), става съучредител на литературния клуб „Северянин“ и съредактор на неговия печатен орган „Северянин“ (с.26), работи в печатница „Учител“ (с.26), публикува две статии („Добри Чинтулов“ и „Райко Жинзифов“) във. в. „Светлоструй“ (с.26). И още нещо, което в нашия разказ ще е от значение: „1927-1929. Светлозар Димитров се радва на дружбата си с видния български художник Пенчо Георгиев, с Георги Каракашев, Владимир Владимиров, Тодор Дашков и др. млади русенски интелектуалци от кръга „Северянин“ (с.25).  
За да бъде картината на сътрудничеството на Светлозар Димитров в появилия се на 1928 г. вестник „Светлоструй“ очертана още по-пълно в „Летописа“, би трябвало освен споменатите вече статии от бр. 4 и бр. 7 да имаме предвид и неговите публикации „Полски цветя“ и „Аз и Другият“ (II, IV и V епизод), намерили място в приложението „Пантеон“ към октомврийския брой на щръклевския вестник. Впрочем: и те са подписани с името Светлозар Димитров!
Нека прибавя заглавието на още един русенски вестник, появил се през 1928 година, където Св. Димитров има публикации. През март 1928 дружество „Трезвеност“ при Русенската мъжка гимназия издава „Възпоменателен лист“, посветен на петата годишнина от смъртта на младия поет Николай Елхов (Йордан Ников Просеничков - ученик от Мъжката гимназия). Светлозар Димитров е от близкото обкръжение на Николай Елхов и негов събрат-поет. Неслучайно и една от най-обширните статии в изданието е неговата „In memoriam (Н. Елхову)“ (посочено е, че е написана три години по-рано - на 27 ноември 1925 г.). В броя е отпечатано и стихотворението „Елегия“: 
И тежката камбана ми припомня 
над пътната врата простряний креп, 
като крила прострян върху теб 
и върху всеки жив тогава спомен.
При изписване името на автора е допусната печатна грешка 
- Светозар Димитров (и в следващите десетилетия многократно се среща изпускане на буквата „л“ в личното име на автора).
Неотдавна проучвах „Последни русенски новини“ от 1928 година и с изненада погледът ми се спря на няколко произведения на Светлозар Димитров (Змей Горянин), които ми бяха неизвестни. Ако съм по-прецизен, би трябвало да напиша две имена на вестника, защото точно в този период ежедневникът се нарича не само така, както посочих, но носи и заглавие „Русенски новини“ (от бр. 609 до бр. 669). А заради хронологичната последователност на броевете, в които псевдонимът се появява) и факта, че истинското име е напечатано под единствена статия, ще е по-правилно да акцентувам: „произведения на Змей Горянин (Светлозар Димитров)“! 
През 1928 година в русенската печатница „Димитър Петров“ е отпечатана книгата на учителя Георги В. Църковски „Весела история на българския народ. Част 1. Героичен период“. На 22 юли Асен Балкански излиза с положителен отзив, намерил място в „Последни русенски новини“, а три дни по-късно анонимен критик (скрил се зад инициали) се явява с унищожителна критика. Третата рецензия е на Светлозар Димитров. И тъй като тя е подписана с истинското му име, тук само ще я спомена, защото не е известна, 
разкрива младия автор като следящ новоизлязлата литература и още веднъж показва отношението му към хумора
Статията повтаря буквално заглавието на книгата на Църковски - „Весела история на българския народ“ (впрочем също така са озаглавени и двете критични бележки, предществащи Светлозар-Димитровата). 
„Грешките, които [българинът] е правил вчера, прави ги и днес, вероятно ще ги прави дотогава, додето не се махнат мазолите от мозъка му, додето не се отърси от тая привидна сериозност, която възбужда само смях“ - пише Г. Църковски във въвеждащите бележки „Защо написах тази книга?“. Така го разбира и Св. Димитров, пишейки, че Г. Църковски „преразказва историята такава, каквато е, но хумористично осветена“. И не премълчава несъгласието си с отрицателната критика, която всъщност станала и причина да се яви в ролята на защитник на подобен подход към нашата история. Не е без значение, че също през 1928 година, но малко преди „Весела история на българския народ“, в София е издадено подобно четиво - „Хумористична история на българите“. Негов автор е Христо Бръзицов. Светлозар Димитров явно е бил осведомен и е знаел, защото отбелязва в статията си: „Кръстник“ на книгата на Г. Църковски е Бръзицов“. Поне аз свързвам „кръстничеството“ не с близките по смисъл заглавия, не че Бръзицов е бил редактор на книгата на Църковски, а с това, че и двете книги, написани в два различни града от българи с различни професии, имат нещо общо - хумористичен поглед към нашето минало. 
А нали още в древността Хораций е категоричен в преценката си: „Често шегата, насмешливата думата по-успешно и добре определя дори важни неща от сериозното и задълбочено изучаване“
Редактор на всекидневния независим вестник „Последни русенски новини“ е М. Червенков. Още в първата годишнина на изданието се появява и хумористичната страница „Бодил“, редактирана от Д. Д. Несретник (много вероятно е зад този псевдоним да се крие Димитър Дянков). Светлозар Димитров е сътрудник на вестника и в частност - на тази страница. Именно там е отпечатан и шарж на... Змей Горянин.
Не съм срещал на друго място тази графика да е преубликувана, така че с удоволствие представям на читателите на в. „Утро“ да видят шаржа - 95 години след неговото създаване!
Нека отново обърна внимание: през 1928-а Светлозар Димитров е 23-годишен, подготвил е за печат първата си книга - „Аз и Другият“, т.е. пътят към славата е пред него. Дори той не знае, че и псевдонимът Змей Горянин, популяризиран в „Последни русенски новини“,... ще го надживее!
Г.К. - „подписът“ в долния ляв ъгъл на шаржа, недвусмислено насочва към русенеца Георги Каракашев (1899-1970). В това няма никаква изненада, понеже и Св. Димитров, и Г. Каракашев са привлечени от Д. Д. Несретник за сътрудничество в седмичната страница „Бодил“. Допускам, че точно редакторът е автор на четиристишието:
Змей Горянин, (Господи помилуй!) 
какво име и каква фамилия! 
Меланхолни злободневки пише 
и по тоя що духа въздиша.
Какво се крие под констатацията „меланхолни злободневки пише“? Това са хумористични стихотворения, за които редакторът Несретник явно е изисквал да бъдат актуални. В повечето от случаите носят заглавието „Злободневие“. Няколко примера от тях: „и ето на, че в Русе стана чудо: / яви се Майката света пред баба Съба / и й каза, че хората са луди“ (29 април 1928 г.), „Със вихрени бури наместо приветствие / пристигна Май месец и тъй си върви!“ и „Завърши театъра - с парична тревога - / и всички артисти са вече в турне. / Единствен Ге Донев ръмжи монолога / на Хамлета: „Да - или - не?“ (13 май 1928 г.), „ни „Бодил“ със свойте хуморески, / нито лукса бляскав по витрините / ме тешат и насърдчават днеска“ („Тъжна пролет“, 18 март 1928 г.)... Както се вижда, в „закачките“ са включени мотиви от живота в Русе - внезапни ураганни ветрове; предсказания, дошли „свише“; дори е спомената и хумористичната страница „Бодил“! Не са подминати имена и събития от първите страници на вестниците - Чирпанското земетресение (25 април), изявите на проф. Александър Цанков (председател на Народното събрание), сключването на Стабилизационния заем (март)...
Всичко това сочи, че Змей Горянин притежава тънко чувство за хумор, ме той даже и към сериозната тема подхожда и с тънка насмешка, и с ирония, и с преднамерена шега. При всички случаи не може да не прави впечатление, че 23-годишният творец владее стихосложението... 

ЗЛОБОДНЕВИЕ
Змей Горянин

Много, много дни и нощи 
изживяхме без покой - 
бури, дъждове и още 
земни трусове безброй.

Ала ето, че утихна 
шум и врява най-подир - 
месец май се поусмихна 
и на всички даде мир.

И над Русе, град обширен, 
град с благоустройство (ах!) 
вдигна се денатуриран 
с хиляди микроби прах.

Ала ний от опит знаем, - 
без файда е да крещим: 
общината ни нехае, 
пък... и ние си търпим.

„Последни русенски новини“, бр. 688, 20 май 1928 г.
В „Последни русенски новини“ освен като „Злободневие“ хумористични стихотворения на Змей Горянин са поместени и със заглавията „Злободневка“, „Тъжна пролет“, „А... Б... В... и пр.“, „Socie te des Nations“ (в превод: „Общество на нациите“ - свидетелство за широкия обхват от теми, коментирани с хумор от младия творец).