„Децата трябва да възприемат големите личности като реални хора, а не като свръхчовеци. За тях те трябва да са истински, за да успеят да осмислят делата и характерите им, да се докоснат до времето, в което са живели и да пренесат частица от него в своето ежедневие“. Това каза пред БТА Ивайло Кючуков, съавтор с Райчин Генов на книжната поредица „Разкажи ми за…“, която е насочена към малките читатели.
Новият им том с кратки разкази е посветен на св. св. Кирил и Методий. Автор на илюстрациите е Николета Карайончева. „В книгата за светите братя, редом с представянето на житейския им път, извеждаме редица добродетели“, разказва Кючуков. По думите му, на преден план са изведени темата за образованието и любовта към книгата и словото.
„Разкажи ми за св. св. Кирил и Методий“ е третата книга от поредицата на Кючуков и Генов, която включва още сборници, посветени на Васил Левски (2016) и Христо Ботев (2017). 
„Когато създадохме книгите за Левски и Ботев, дори нашите близки очакваха третата книга да бъде в различна посока и да допълним поредицата с личности като Раковски, Бенковски и др. След създаването на „Разкажи ми за Левски“ обаче ние тръгнахме по една определена линия, която осъществяваше връзката между изданията и която бе важна за нас като послание. И в разговорите си с децата при посещенията в училища и детски градини, ние им задаваме въпроса какво според тях е общото между Левски и Ботев“, разказва Ивайло Кючуков, който освен автор в проекта „Разкажи ми за…“ е журналист по образование и професия. Според него, общото между Васил Левски и Христо Ботев е, че и двамата, в определен момент от своя живот, са практикували една и съща професия – били са учители. 
„В този момент насочваме мислите на децата към това как всъщност знанието е отличавало подобни личности сред всички други смелчаци, милеещи за свободата на отечеството. Светите братя Кирил и Методий пък са може би най-яркия пример за това какво може да се постигне със силата на знанието и словото“, допълва още Кючуков.
Пред БТА съавторът в „Разкажи ми за…“ говори още за решението сборниците от проекта да са двуезични, за важността да познаваме историята, но не като факти и дати, а като поуки, както и за използването на художествената измислица в историческите разкази.
Господин Кючуков, подводен камък или необходимост е художествената измислица, когато говорим с деца на исторически теми?
- Художествената измислица е похват, чрез който може да доближиш историческите теми и личности до децата. Те не трябва да живеят в съзнанието им само като дати, паметници или строги портрети. За историята, историческите теми и героите на България трябва да се говори така на подрастващите, че те да могат да си ги представят, да спрат да бъдат за тях недостижими образи от едно отдавна отминало време. Децата трябва да възприемат големите личности като реални хора, а не като свръхчовеци. За тях те трябва да са истински, за да успеят да осмислят делата и характерите им, да се докоснат до времето, в което са живели и да пренесат частица от него в своето ежедневие. Много е важно те да успеят да осмислят добрите примери и ценности и ако могат да ги възприемат и използват в своето ежедневие. 
А защо е важно да говорим за история с децата си?
- За история е важно да си говорим и възрастните, но за мен разбирането за  това да си говорим за история е малко по-различно. То не се основава само върху познаването в детайл на всяка дата, година и взаимовръзки между отделните епохи, владетели и геополитики. За мен смисълът в това да познаваме миналото се крие в способността да го осмисляме и проектираме по най-добрия начин в настоящето, така че да градим по-светло бъдеще. Заради това си разбиране смятам, че е изключително важно да говорим с децата си за историята по достъпен начин. За да разберат, опознаят миналото и да вземат най-доброто от него като пример от една страна, а от друга да извличат нужните поуки за грешките, които не бива да повтаряме. Защото за мен всъщност историята е изключително ценен помощник, чрез който да се учим днес да бъдем по-добри от вчера, а утре по-добри от днес. 
Кои са поуките, които извеждате на преден план от разказите за светите братя Кирил и Методий?
- В книгата за светите братя, редом с представянето на житейския им път, извеждаме редица добродетели по подобие на другите два проекта от поредицата „Разкажи ми за…“. И в текстовете за Левски и Ботев, и тук, използваме величието на тези образи, за да си поговорим с децата за модели на поведение, които едновременно звучат много просто, а всъщност не са толкова лесни за изпълнение и от възрастните. И при св. св Кирил и Методий за нас е важно да си говорим за децата как всъщност тези личности са придобили този величав образ. В тази връзка извеждаме на преден план темата за образованието, любовта към книгата и словото и как знанието е способно да отключи всяка една врата, независимо какви са техните мечти и какви искат да станат, когато пораснат. Говорим си за постоянството в преследването на поставените цели, силните характери и разбира се – доброто. Колко е важно да бъдем добри един с друг, да помагаме у дома, да сме добри приятели, да сме съпричастни и да знаем, че с добра дума или добро дело правим и света около нас по-добър.
По какъв начин разказът за св. Св. Кирил и Методий допълва тези за Васил Левски и Христо Ботев, които представихте в първите издания от „Разкажи ми за…“?
- Когато създадохме книгите за Левски и Ботев, дори нашите близки очакваха третата книга да бъде в различна посока и да допълним поредицата с личности като Раковски, Бенковски и др. След създаването на „Разкажи ми за Левски“ обаче ние тръгнахме по една определена линия, която осъществяваше връзката между изданията и която бе важна за нас като послание. И в разговорите си с децата при посещенията в училища и детски градини, ние им задаваме въпроса какво според тях е общото между Левски и Ботев. Разбира се, всички тръгват в посока революционното им дело и тогава ги насочваме към момента, че двамата в определен момент от своя живот са практикували една и съща професия. Опитваме се с насочващи въпроси да им помогнем да отгатнат сами и след като стигнем до отговора, че и Левски и Ботев са били учители започваме да си говорим за важността на тази професия и за силата на знанието и словото. В този момент насочваме мислите им към това как всъщност знанието е отличавало подобни личности сред всички други смелчаци, милеещи за свободата на отечеството. Светите братя Кирил и Методий пък са може би най-яркия пример за това какво може да се постигне със силата на знанието и словото и че всъщност преди да осмисляме и да си говорим за величавото дело на революционерите трябва да отправим поглед и към вечността на делото на Кирил и Методий. Защото всъщност в мрачната епоха на османското робство, когато българската държава изчезнала от политическата карта на Европа, тя продължава да съществува като „държавата на духа“. Това се случва благодарение основите, които са поставени именно от азбуката и езика на Кирил и Методий.
Защо избрахте да направите сборниците двуезични?
- Тази стъпка дойде спонтанно при завършването на текста за Васил Левски, а причините бяха две. От една страна си казахме, че в съвременния свят, в който живеем, децата ни общуват с много свои връстници, които са англоговорящи, и по този начин историите за тези велики личности биха могли да се разпространяват и извън пределите на страната. Другата причина се корени в това подрастващите да могат да упражняват език и вече познавайки текста на български да могат лесно да го усвоят и на английски.
Представяте книгите в училища и детски градини в България и чужбина. Какво най-често ви питат децата и различават ли се въпросите им в зависимост от това къде живеят?
- Моментът с посещенията на училищата и детските градини изпълни със смисъл работата по тази поредица. Те възникнаха без предварително планиране и до ден днешен се случват само когато се свържат с нас и ни поканят да си поговорим с децата. В нито една, от вече може би 150 срещи, не сме се свързвали сами с дадено учебно заведение, което превърна наистина тези срещи в нещо естествено и спонтанно. А самите разговори с децата са наистина безценни и неповторимостта им идва от чистотата на тези разговори. Изключително ценно е, че когато си говориш с деца те ти отвръщат без задна мисъл, без много да обмислят отговора си. По детски, искрено и чисто. И в тази комуникация успяваме заедно с тях по детски, истински да си поговорим за големите герои и светлия им пример. Много често буквално сме онемявали от отговори и взаимовръзки, които децата са правели. Учудвала ни е реакцията им спрямо възрастта на която са. Това обаче се дължи освен на самите будни деца, и на техните родители, учители и средата, в която растат. Противно на много клишета за нашето общество -  в България продължава да има учители и родители, които изграждат истински достойни наследници. За нас това са героите на нашето време. Що се отнася до това дали има разлика в това как поднасят въпросите и своите отговори децата в зависимост от това къде живеят, да има. Но тя не е толкова съществена. Може би в училищата извън страната моментът на такива срещи е по-вълнуващ, а самите деца и учители там полагат много усилия, за да съхранят българското и паметта, отдалечени на стотици километри от родината. 
Предвид опита и работата Ви в сферата на медиите - ако журналистът пише историята на своето съвремие, то какви биха били, според Вас, уроците от тази история за бъдещите поколения?
- Ако трябва да подходя с усмивка към този въпрос, по-скоро си го представям като наръчник със заглавие „Никога не повтаряйте това!“. Знаете ли, сложно е, сигурно ако си поставя такава задача би ми отнело много време да я изпълня, защото съм от хората, които далеч не виждат всичко в черно и бяло. Нашето съвремие всъщност е много цветно и разнообразно. Общо възприетата сивота по-скоро се дължи на един мрачен филтър отгоре му, който го задушава. Има изключително много светли примери около нас и не трябва да си затваряме очите за това. Има множество достойни хора, които ежедневно се трудят за това светът около тях да е по-добър и го правят тук, въпреки че имат възможността да са във всяка точка на планетата. Аз наистина вярвам, че ежедневието ни може да е по-добро, но за това сме важни всички. Отговорността за миналото, настоящето и бъдещето е на всеки един от нас. За съжаление и поради историческото ни наследство у нас винаги е виновна държавата и с действията на властимащите сме способни да видим обяснение на всяко свое нещастие. Недоверчиви сме, не вярваме, че институциите могат да са в помощ и често изпускаме отлични възможности само заради тази закодирана у нас мнителност. Тук като пример точно в обратната посока бих искал да благодаря на Национален фонд култура, който подкрепи издаването на „Разкажи ми за св.св. Кирил и Методий“ и е едно малко такова доказателство, че възможности да се случват и положителни неща в България, има. Само трябва да имаме очи за тях. И разбира се, да не се отказваме, докато не ги постигнем!
Ивайло Кючуков е съавтор на поредицата „Разкажи ми за…“, която стартира през 2016 година заедно с Райчин Генов. По професия и образование е журналист, а в момента работи като PR и графичен дизайнер. Завършва Втора английска гимназия и факултета по журналистика и масова комуникация, след което работи за някои от водещите български медии. Семеен с едно дете. Занимава се с изучаването живота и делото на Васил Левски от години, като поддържа лична библиотека с над 100 издания, посветени на Апостола на българската свобода. Вярва, че българските герои ще живеят вечно само, ако ги разбираме и пренасяме през поколенията техните послания, завети и човешки качества.