Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, с академично тържество. На празника присъстваха членове на Академичния съвет и на Настоятелството на Софийския университет, преподаватели, студенти, гости и приятели на висшето училище, съобщи пресцентърът на СУ.
Ректорът приветства всички с добре дошли в Софийския университет, носещ името на един от учениците на светите братя Кирил и Методий, в празничния ден, в който отбелязваме 1160 г. от създаването на българската азбука. Той каза, че на 24 май всички българи честват с шествия, тържествени събрания и празненства деня на българската писменост, но и на културата, и на духовността. Тази духовност, вдъхновила създателите на нашите букви, авторите на българските книги, творците на нашата култура за великото дело, на което са се посветили.
"Вече десет години използвам тази трибуна на патронния ни празник 25 ноември и на 24 май - този най-български празник, за да призова българите към обединение за ново духовно възраждане - не само за да запазим културата, просветата, науката и духовните традиции, а за да съхраним човечността си. Посочвах, че не изкуственият интелект и роботите застрашават човечеството, а това, че губим човешкото в нас. Предупреждавах, че истинската опасност не е изчезването на българите по демографски причини, а изчезващата духовност на българите", отбеляза проф. Герджиков. Той каза, че днешният ден е особено подходящ за такива размисли, а стремежът към духовно израстване е дълбоко присъщ на човека и неосъзнатият глад за духовност превръща 24 май във всенароден, обединяващ всички българи празник. Ректорът цитира Илия Бешков, според когото "величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички". По думите на проф. Анастас Герджиков това е причината 11 май, а по-късно 24 май да се превърне от "даскалския празник" във всенародно тържество, във "Великден на духа и на просветата", както го нарича Вазов, във "всеобщ, народен Великден", по думите на Йоаким Груев, който има основната заслуга денят на светите Кирил и Методий да започне да се празнува като празник на българските ученици.
"Това обединяване на българите, на славяните и на европейците в името на духовното и духовността дава основание светите братя Кирил и Методий да бъдат обявени за небесни съпокровители на цяла Европа, а делото им според папа Йоан Павел II представлява изключителен принос за формирането на общите християнски корени на Европа, тези корени, които образуват поради своята сила и жизненост една от най-стабилните отправни точки, които не могат да се пренебрегнат от никой сериозен опит за възстановяване на единството на континента по нов и модерен начин", отбеляза проф. Анастас Герджиков.
По думите му може например да се делим на привърженици и противници на Европейския съюз, но има ли българин, който би отрекъл казаното в Договора относно присъединяването на Република България към Европейския съюз, че кирилицата представлява "съществена част от културното наследство на Европа" и "особен български принос към езиковото и културното многообразие на Съюза"?
Проф. Анастас Герджиков посочи, че вече е бил подготвил тези свои думи, когато вчера късно вечерта е получил новината за престижната награда, получена от писателя Георги Господинов. "Честито на него и на преводачката на тази книга Анжела Родел. Този подарък за празника, както мнозина вече го нарекоха, показва колко удачно е било да включа на няколко места и писателите, и творците на изкуството в това кратко слово", каза ректорът на СУ.
Той отбеляза, че тъй като си е позволявал на този ден да упрекне политиците за неуважение към академичната общност, сега е длъжен да изкаже своята признателност към президента Румен Радев и Столичната община, които на този празник са осигурили в шествието достойното място на Софийския университет и на академичната общност, което те заслужават.
Тази година традиционното академично слово в празничния ден изнесе доц. д-р Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет. Темата на словото бе "Светът и университетът между вчера и утре".
Доц. Бърдаров честити празника на всички и заяви, че за него е огромна чест и отговорност точно днес да бъде на тази трибуна, на най-светлия български празник 24 май. "Малцина от тези, които ме познават, осъзнават каква огромна чест е за мен днес да говоря пред вас, защото се занимавам с много неща, с някои от тях съм по-известен в публичното пространство, но за мен винаги на първо място ще бъде Софийският университет „Св. Климент Охридски“, нашата Алма матер!", каза доц. Бърдаров.
Той посочи, че наградата "Букър" на писателя Георги Господинов няма да бъде приета еднозначно в България, но тези неща ще отминат и ще остане един факт, който е безспорен - че един български писател е спечелил една от най-големите литературни награди в света. "Много се радвам за Георги", каза доц. Георги Бърдаров.
В празничния ден бяха наградени победителите в Седемнадесетия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на фондацията "Св. Климент Охридски". Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него. Тази година са участвали 65 български студенти от страната и чужбина. Журито е в състав: проф. д-р Амелия Личева, доц. д-р Мария Калинова и гл. ас. д-р Надежда Стоянова.
В категория поезия наградата бе за Велимир Макавеев от Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Новогръцка филология", за стихотворението "Смъртта на Антиной".
В същата категория бе награден и Иван Георгиев от Софийския университет, магистърска програма "Литературознание", за стихотворението "На Т.С.Е.".
Носителите на наградата в категория проза са Йоан Василев от Софийския университет, специалност "Българска филология", и Надежда Дамянова - Медицински университет в София, специалност "Фармация".
Йоан Василев получи отличието за разказа "Пощенска картичка отдалеч".
Надежда Дамянова беше наградена за разказа си "Когато два демона станаха ангели".
В рамките на академичното тържество бе връчена и наградата на Факултета по славянски филологии за най-добра книга в областта на езикознанието за 2023 г. Доц. д-р Бойко Пенчев, декан на факултета, изрази радостта си, че именно в този светъл и възвисяващ български празник, в деня на духовността и словото се връчва тази награда. Ректорът връчи грамоти на Валери Стефанов, Анета Димитрова, Елена Налбантова, Биляна Борисова, Ани Бурова - автори на книгата "Книжовност и литература в България IX - XXI век".
Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев връчи наградата на БНР в памет на проф. Веселин Димитров на студент от Факултета по журналистика и масова комуникация. Тази година стипендията получи Цветелина Чучукова.
Милен Митев посочи, че без делото на светите братя Кирил и Методий може би щяхме да сме тук, но да говорим на чужд език, а по-вероятно е да не бяхме стигнали до това място, тъй като именно езикът е едно от нещата, които ни дават нашата идентичност, които са ни помогнали да се запазим като народ, а едно от нашите най-големи постижения е, че сме успели да запазим този език до днес. Той се обърна и към студентите и посочи, че често, докато сме тук, не си даваме сметка колко е важно това, което се случва в университета, а го осъзнаваме много години по-късно.
Празникът продължи с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет се включи в общоградското честване на празника.