Калоян Илиев - Кокимото подреди изложба с название „Дюрер срещу дюнер“ в Дома на архитекта във Варна. Той представя графики, рисунки, живопис и обекти, които могат да бъдат разгледани до 20 юни.
Събитието е част от Форума за съвременно изкуство „Буна“ и на 27 май авторът ще проведе галериен тур за посетителите на изложбата, сподели той за БТА. На него той ще разкаже повече за Дюрер, както и за своето творчество. 
Идеята на художника е да противопостави високата култура и масовото изкуство, като се старае да балансира между тях, защото смята, че „няма как да отхвърлим едното напълно или да черпим от другото изцяло“. Повечето хора не знаят за Дюрер, няма да отидат в родната му къща и да видят нещата му, затова проектът ми донякъде е и образователен, сподели още Илиев. 
Изложбата се родила след една негова находка във варненски антиквариат, където открил колекционерски албум с факсимилета на гравюри на Албрехт Дюрер от изложба в Ермитажа през 1979 г. „Вървейки с него по варненските улици, се замислих какво има наоколо и видях дюнерджийници. Тогава установих, че ние имаме основна липса на класическо изкуство и култура в града“, разказа за вдъхновението си авторът. Той посочи, че все пак във Варна е съхранена добре архитектурата и по тази причина е избрал да покаже своите творби именно в Дома на архитекта. 
Изложените графики и рисунки в изложбата са създадени чрез сканиране на гравюрите от албума, дигиталната им обработка и принтиране, след което Илиев добавя своите образи, обясни той. Доминират религиозните сюжети от серията „Страстите Христови“. Авторът припомни, че Дюрер е известен с това, че често е правил свои автопортрети, което е било скандално за времето си. Един от тях той е променил като е добавил образа на дюнерджията, сподели още художникът, който е график по образование. 
Илиев смята, че интернет е донесъл отвореност и достъп, но хората са загубили връзка с изкуството на големите майстори, а навлизането и популяризирането на съвременното ги е довършило. Той привежда за пример разликата, която Зигмунт Бауман прокарва между производително и консуматорско общество, при която първото е свързано със създаването, а второто с потреблението, базиращо се най-вече на изкуствено създадени потребности. На тази съпоставка и съжителство се гради проектът „Дюрер срещу дюнер“, който е метафоричен сблъсък между два свята и визуална импровизация, каза още авторът.