В Ловеч бе представено изданието „Славянски и гръцки ръкописи в Регионален исторически музей – Ловеч“, което показва ценните ръкописи, изследвани и реставрирани от екип специалисти от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Автори са проф. дфн Боряна Христова, проф. дфн Искра Христова-Шомова и проф. Елисавета Мусакова. Книгата съдържа резултати от изследване по проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Проучването и реставрацията на ценните ръкописи, които се съхраняват в Регионалния исторически музей в Ловеч, започва през 2017 г. Сбирката от писмени паметници на музея съдържа 27 ръкописа – 23 славянски и четири гръцки. Най-ранният сред тях е Осмогласник, датиран към средата на ХIII век.
Проф. дфн Боряна Христова посочи пред БТА, че това са ръкописи с огромна стойност, които са се съхранявали на различни места в музея. Най-ранният е от 13-и век и е представител на Охридската книжовна школа. В него има части от стихотворни творби на Свети Климент Охридски. "То е доказателство, че Ловеч е събирал ръкописи от много места. Късните стигат до 70-те години на 19-и век и те също са необикновено интересни, защото не са църковни по същината си, а представляват най-различни текстове, които представят живота на ловчанлии. Повечето ръкописи да са писани, превеждани, съставяни в Ловеч, както и в близки селища", добави проф. Христова.
Проф. Елисавета Мусакова заяви, че относно украсата на ръкописите се откроява един. Той принадлежи на Влахо-мулдавската школа. „Той се оказа нещо, което досега не сме виждали - с много влияние от румънски печатни книги от 16-и век и с необичайна техника на полагане на златото, каквато аз до този момент не съм виждала. Ръкописът е анонимен, но в него излязоха такива интересни неща, каквито досега и аз не съм виждала нито в наши колекции, нито в други, които съм работила“, каза проф. Мусакова.
По думите на директора на музея Капка Кузманова богатството на един музей са неговите културни ценности колекции. „Ръкописната традиции в нашия град води своето начало от 14-и век, като Ловчанска митрополия, заедно с ловешкия деспот Иван Александър, имат изключителен принос книжовната дейност и духовният живот в Ловеч да достигнат на висота. Благодарение на ръкописите ние знаем, че Ловеч е център на църковна и книжовна дейност, черпим сведения и за историята на цялата Ловешка епархия“, добави Кузманова.
През 2018 г. е подписано споразумение за партньорство между Софийския университет и Община Ловеч. Кузманова добави, че изданието е достигнало до над 40 държави.
Проф. дин Иван Илчев, ръководител на Център за върхови постижения "Наследство БГ", каза, че това е един от четирите центъра за върхови постижения у нас, финансирани от Европейската комисия, и единствен, в чиято сфера на дейност влизат задачи от хуманитаристиката, съчетани с възможностите на съвременните естествени науки. Обединява усилията на четири университета, като Софийският университет е водеща организация, шест института на БАН, Националната библиотека и Регионален исторически музей - София. 
Доц. Илко Пенелов заяви, че в България се съхраняват между 5-6 хиляди ръкописа.  Той изрази надежда, че Центърът за върхови постижения ще може да създаде единен корпус от данни за българската ръкописна книга.