Обявяването на защитени зони само по себе си не осигурява нужната защита на биоразнообразието. Необходимо е в тези зони да се прилага пълният комплекс от мерки, предвидени с двете директиви - за птиците и за местообитанията. Това каза в интервю за БТА Добромир Добринов, експерт по политики и законодателство в природозащитната организация WWF. Във връзка с отбелязването на Европейския ден на екологична мрежа "Натура 2000" днес той коментира възможностите за опазването на биоразнообразието в България. 
Добринов посочи, че мерките за защита за съхранението на екосистемите в защитените зони могат да се разделят основно на два типа - превантивни и консервационни. Превантивните мерки изискват да не се допуска влошаването на състоянието на зоните. Консервационните мерки трябва да обезпечат не само запазване на състоянието на предмета на опазване в дългосрочен план, но и да подобрят това състояние, ако при обявяването на зоните то не е било благоприятно, обясни експертът. 
Процесът по идентифициране на защитените зони в България започна още през 2003 г., каза той и подчерта, че страната се забавя с окончателния процес. 
Поради забавянето на процеса по окончателното обявяване на защитените зони у нас, който следваше да приключи до 2013 г., в момента срещу държавата ни се води дело в Съда на Европейския съюз, посочи Добринов.
По думите му на държавно ниво има нежелание за пълно и ефективно прилагане на природозащитното законодателство на Европейския съюз. 
Следва пълният текст на интервюто: 
Г-н Добринов, от какво значение е "Натура 2000" за опазването на природата?
“Натура 2000” е общоевропейска мрежа от защитени зони за опазване на редки и застрашени природни местообитания и местообитания на видове от значение за Европейския съюз (ЕС). Основите ѝ започват да се полагат още през 1979 г., когато е приета Директива 79/409/ЕИО, целяща опазването на редки и застрашени видове птици и техните местообитания. През 1992 г. институциите на ЕС приемат Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Тази директива цели опазването на естествени природни местообитания, местообитанията на видове и видове от значение за Съюза, различни от птиците. Директивата за местообитанията използва същия подход за опазване на биологичното разнообразие, както и директивата за птиците, изразяващ се в две основни направления - опазване на видове и опазване на местообитания на видове, като тази директива предвижда и опазване на природни местообитания. Опазването на местообитания на видове по двете директиви изисква обявяването на защитени зони, които да включват най-подходящите за видовете местообитания. Директивата за местообитанията изисква защитените зони по двете директиви да изградят единна общоевропейска мрежа от защитени зони, която да не се нарича „Натура 2000“.
Мрежата е един основните инструменти на ЕС за опазване на редки и застрашени природни местообитания и местообитания на видове, като част от политиката на Съюза за високо равнище на опазване на околната среда. „Натура 2000“ има ключова роля за запазването на тези местообитания по отношение на необходимата им площ, качества, както и възможността за поддържане жизнеността на популациите на обитаващите ги видове, в дългосрочен аспект.
Колко са защитените зони в България в "Натура 2000"?
Присъединяването на България към ЕС наложи да приведем националното законодателство в съответствие с това на Съюза. В областта на опазване на биологичното разнообразие това означаваше да транспонираме директивата за местообитанията и директивата за птиците в националното ни законодателство и да и допринесем за развитието на „Натура 2000“ с оглед националните природни дадености. Процесът по идентифициране на защитените зони в България започна още през 2003 г.
Директивата за птиците изискваше да се идентифицират подходящите зони за защита на птиците и след това да ги обяви като такива. Директивата за местообитанията предвижда по-сложна процедура, която включва определянето на подходящите за защита територии, представяне на информацията за тях на Европейската комисия, обсъждане на тези предложения от държавите членки на биогеографско ниво, решение на Комисията за приемане на списъка със защитени зони за всяка държава членка и последващо обявяване на защитените зони с правен акт във всяка държава. Процесът по обявяване на защитените зони по директивата за птиците протече по-бързо, като към момента общият брой на тези зони в България е 120.
Одобрените с решение на Комисията защитени зони за опазване на местообитанията в България са 233. Защитените зони по двете директиви се припокриват частично на много места, а 13 защитени зони се припокриват изцяло. За по-голямата част от зоните за местообитанията (193) са издадени заповедите за обявяване. Поради забавянето на процеса по окончателното обявяване на защитените зони у нас, който следваше да приключи до 2013 г., в момента срещу държавата ни се води дело в Съда на Европейския съюз.
Обявяването на защитени зони обаче достатъчно ли е за опазването на биоразнообразието?
Обявяването им само по себе си не осигурява нужната защита. Необходимо е в защитените зони да се прилага пълният комплекс от мерки, предвидени с двете директиви. Те могат да се разделят основно на два типа - превантивни и консервационни. Превантивните мерки изискват да не се допуска влошаването на състоянието на зоните, като тези мерки са задължителни още след определянето на необходимите за защита територии само въз основа научни данни и преди официалното им обявяване като защитени зони. Консервационните мерки, които стават задължителни след фактическото обявяване на зоните, следва да обезпечат не само запазване на състоянието на предмета на опазване в дългосрочен аспект, но и да подобрят това състояние, ако при обявяването на зоните то не е било благоприятно.
Смятате ли, че България успява да запази баланса в опазването на природата и човешкото въздействие?
Българите обичаме природата и я ценим, това може да се открие в химна. В съвремието обаче често забравяме връзката си с природата, поради тежкия и сравнително беден живот, който води част от обществото ни, поради желанието за постоянна експлоатация на повече природни ресурси за друга част от хората, за които парите и благоденствието са основни ценности.
Въпреки развитието на цивилизацията, хората имаме същите нужди от местообитание, в което да съществуваме и което да притежава необходимите качества, за да поддържа жизнените ни процеси. Част сме от една жива планета и независимо от предизвикателствата, които срещаме в ежедневието си, не трябва да забравяме, че е наша отговорност да се погрижим за качеството на местообитанието ни, което не може да стане без опазването на биологичното разнообразие.
Що се отнася до държавното управление нещата са по-прости и могат да се опишат с нежелание за пълно и ефективно прилагане на природозащитното законодателство на ЕС.
Има ли слабости в законодателството ни по отношение на управлението на "Натура 2000“?
Като цяло националното законодателство е добро и с малки изключения представлява адекватна транспозиция на двете директиви на ЕС. Изключенията са свързани основно с детайлизирането на целите на опазване на защитените зони и консервационните мерки.
Те следваше да се развият в по-голяма конкретика за всяка зона чрез научен подход, отчитащ спецификите на предмета на опазване на съответната зона. Това е направено само частично за наскоро обявените защитени зони, а в някои случаи детайлизирането на целите не се основава на научен подход.
Друг проблем е недостатъчност на консервационните мерки за предмета на опазване на защитените зони. Все още нямаме пълна транспозиция на изискванията за консервационни мерки за защитените зони по директивата за местообитанията, която вменява задължения за държавите-членки да предприемат необходимите консервационни мерки от нормативно, административно и договорно естество.
Има ли належащи промени в законодателството, чието приемане се забавя на ниво парламент?
Това, което трябва да се допълни на законово ниво, и по-специално чрез изменение на Закона за биологичното разнообразие, е да се подобри транспозицията на чл. 6, параграф 1 на директивата за местообитанията, който изисква държавите членки да предприемат консервационни мерки от нормативно, административно и правно естество. Впрочем, липсата на пълна транспозиция на тази разпоредба, е едно от основанията за делото срещу България в Съда на ЕС, за което вече споменах.
По  отношение нормативните мерки, Законът за биологичното разнообразие вменява известни задължения на други органи в областта на правомощията им - Министерство на земеделието, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и др., което не е достатъчно.
Относно мерките от административно естество законът оставя на преценка на министъра на околната среда дали да заложи забрани и ограничения в заповедите за обявяване на защитените зони, вменява известни задължения на другите органи в областта на правомощията им - Министерство на земеделието, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и др. и  предвижда да се изготвят планове за управление на защитените зони, които не са задължителни. В закона не са регламентирани и мерките от договорно естество, като не са посочени поне общи условия за случаите и основанията за договорни отношения със собствениците или ползвателите на имоти, попадащи в защитени зони от „Натура 2000“.
За съжаление, подходът, който държавата е решила да предприеме, чрез промени в този закон, инициирани от Министерския съвет, няма да реши проблема. Причината е, че държавата е решила да изпълнява изискванията на разпоредбата на директивата, като направи задължителни плановете за управление, но отново не обръща внимание на мерките от нормативно и договорно естество и тяхната регламентация в закона. Отделно, плановете за управление са посочени само като възможност в разпоредбата на директивата, за разлика от останалите мерки, които са дефинирани като задължителни.
Отчитайки капацитета на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по отношение на обявяване на защитените зони и забавянето на процеса с 10 години, не вярвам министерството да успее да приеме и да актуализира за период от шест години планове за управление на 120 защитени зони по директивата за птиците и 233 защитени зони по директивата за местообитанията. Ако все пак успее, това ще е принос за опазването на защитените зони, но така процесът за предприемане на консервационните мерки с тези планове се отлага. Това пак няма да е достатъчно да изпълним изискванията на разпоредбата на директивата, защото тя не е ограничена само до мерки от административно естество, каквито се явяват плановете за управление.
По какъв начин WWF работи за популяризирането на "Натура 2000" и опазването на защитените зони?
За популяризирането разчитаме на информация на интернет страницата ни и разпространението на прессъобщения. Ангажираме доброволци в проекти за опазване на защитени зони, обучения за широк кръг заинтересовани лица, включително служители на държавни институции и др.
Подаваме сигнали до държавните институции, подготвяме становища за подобряване на подзаконови нормативни актове, подпомагаме местни общности и активни граждани в конкретни казуси, свързани с нарушения в защитени зони. Когато тези механизми не постигат очаквания резултат, организираме протести или съдебни дела.
Кое е Вашето любимо място, което попада в обхвата на "Натура 2000"?
Труден въпрос, защото има толкова уникални места с все още запазено биоразнообразие. Може би най-любима от близо 20 години си остава защитена зона „Сакар“, заради изключително високото видово разнообразие и най-вече заради царските орли. Тези величествени птици, които, заради близостта на гнездовите им местообитания до населени места, са развили уникално високо ниво на взаимодействие с човека, са малко на брой, срещат се основно в Югоизточна България.