Русенският журналист Жанета Йорданова представи книгата си "Българската църква и училището в Букурещ. Неизвестни документи". По инициатива на БТА събитието се състоя в Националния пресклуб на агенцията в крайдунавския град. Присъстваха журналисти, историци, архивисти. 
В изданието Йорданова съобщава за намерени нови документи, снимки и скици, които допълват вече известната информация за Българската църква и училището в Букурещ, основани през 1869 година. 
"Интересна е и историята на един портрет на Христо Ботев от 1935 г., свързан с миналото на съборената наша сграда и съхраняван дълго време като ценна реликва от българин в букурещкия му дом", обясни Йорданова, която е дългогодишен кореспондент на централни вестници в Русе и председател на Дружеството на журналистите в крайдунавския град към СБЖ.
Тя припомни историята на сградата, която вече не съществува, тъй като е съборена през 1988 година. Придобита е на търг от Христо Георгиев през 1868 г. и е откупена и преустроена в църква и училище с дарения от българската общност.
"В това скромно двуетажно здание на букурещката улица "Кълърашилор" не само са учили децата на преселниците ни, в него са живели и работили големи личности, оставили имената си в историята на България. Тази сграда някога е подслонявала училище, църква, печатница. Била е седалище на Добродетелната дружина, на Българската църковна община, на дружеството "Братство". Изгубили сме я безвъзвратно, но поне можем да напишем историята й", каза Йорданова.
Изследването е резултат не само от работата й в български и румънски архивни институции. Тя се е срещала и разговаряла с бивши възпитаници на училището, за да събере спомените им. Разгледала е и личните им архиви, свързани с училището, които са й предоставили. 
В книгата авторката помества непубликувани досега скици и по тях е направила възстановка на вътрешното разпределение в сградата през възрожденския й период - на църквата, на жилището на владиката Панарет Рашев, на племенницата му Венета и малкия й син Димитър, на класните стаи. 
Журналистката обясни, че публикува за първи път снимки от вътрешността на сградата - избата, стълбите към нея, едното рамо на двойното стълбище към горния етаж, на вратата на църквата. Тези фотографии тя намерила в българска архивна институция, където се съхраняват документи от личния фонд на бивш директор на училището. 
В процеса на издирване Йорданова е попаднала на оригинали на училищни регистри от различни периоди, съхранявани дълго време от бивш възпитаник на училището. Този човек е пазил като ценна реликва и един портрет на Ботев, свързан с историята на съборената сграда. 
Авторката обръща специално внимание на въпроси, които трябва да се изяснят, като например имало ли е учебни занятия след Освобождението. Във втората част е публикувала интервюта с петима бивши възпитаници на училището- вече почти 90-годишни мъже и жени. 
Жанета Йорданова каза, че най-вероятно ще издаде и второ допълнено издание. Възможно е книгата да се преведе на румънски език.  Представянето на изследването пред българската общност в Букурещ ще бъде през идната седмица.