Месец и половина след парламентарните избори правителство не е излъчено, а местните избори придобиват все по-ясни очертания – включват се в сметките за провеждане на избори „две в едно“ с поредни предсрочни парламентарни, посочват в свой анализ от Института за развитие на публичната среда (ИРПС), публикувано на сайта им.
На местните избори тази есен гласоподавателите ще избират общински съветници и кметове на общини. В някои случаи, освен кметовете на общини, гражданите ще имат възможност да избират и кметове на кметства (за всички населени места с население над 100 души) и кметове на райони (в големите градове с районно деление: София – 24 района, Пловдив – 6 района и Варна – 5 района), припомнят от ИРПС.
Право да гласуват ще имат избирателите с постоянен адрес на територията на съответния град или село. Право ще имат и тези, чийто настоящ адрес е в населеното място шест месеца преди изборите (регистрациите им трябва да са направени преди последните дни на април 2023 г.). В този случай те ще трябва да подадат и заявление за гласуване по настоящ адрес в срок до 14 дни преди изборите. 
От ИПРС смятат, че поради тази причина е интересно да се анализират данните за регистрации по настоящ адрес от началото на 2023 г. до края на месец април.
Изследване на ИРПС от 2015 г. показва, че в годината на местните избори има необичайно голям брой премествания, в сравнение с предходната такава. Именно това поражда съмнения за организирана документална „вътрешна миграция” на избиратели с цел повлияване на резултатите от местните избори или т.нар. „изборен туризъм”, смятат от ИПРС.
Какво показват данните?
Екипът на ИРПС събра и обработи данните за регистрациите по настоящ и постоянен адрес, събирани от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Обхванати са два периода: януари-април 2022 г. и януари-април 2023 г. Фокусът е върху населените места с над 100 жители по постоянен адрес към април 2023 г.
През 2022 г., когато няма местни избори, преместванията по настоящ адрес са били общо 38 683. През настоящата година те вече са 68 931 – увеличение със 78%, посочват от ИРПС.
Нарастването на адресните регистрации в 13 общини е повече от 10 пъти. Рекордьор в това отношение е община Невестино, област Кюстендил. Там през 2023 г. са се регистрирали 48 жители, а през 2022 г. – само един. Интересно е, че в голяма степен тези общини са били сред „най-поразените” от „изборен туризъм” и през 2015 г. Такъв е случаят с Трекляно, Ново Село, Макреш, Ковачевци, Горна Малина и др., сочи анализът на ИРПС.
Дори и в някои общини, в които на пръв поглед този ръст не е толкова значителен като отношение към 2022 г., абсолютният брой новорегистрирани прави сериозно впечатление. Такъв е примерът с община Созопол, където през 2022 г. е имало 104 регистрации по настоящ адрес за периода януари-април, а през настоящата те вече са 602.
Как могат да реагират институциите преди местните избори?
Според екипа на ИРПС „изборният туризъм” в страната и общините с нетипичен прираст на новодомци непосредствено преди местните избори, е проблем със системен характер в изборния процес. Въпреки публичния интерес и направените законодателни промени през 2015 г. (сред които задължение кметовете на общини или райони да издават заповеди за извършване на проверки на адресните регистрации), той продължава да се репродуцира.
Законът за гражданската регистрация (ЗГР) към настоящия момент постановява, че на един човек трябва да се падат не по-малко от 10 кв. метра жилищна площ. В допълнение според ЗГР „броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище”. В случаите, в които става въпрос за роднини, се допуска трикратно надвишаване на този брой.
Съгласно закона отговорни за адресната регистрация са кметовете на общините, районите или кметството или определени от тях длъжностни лица. Именно те извършват и контрол и проверка дали желаещите да се регистрират са представили необходимите документи, за да бъдат регистрирани. Задължителна част от тези документи са адресна карта за настоящ адрес, документ за собственост или договор за ползване на имота за жилищни нужди, декларация за съгласие от страна на собствениците на имота.
С оглед значителното увеличение на желаещите да се преместят по настоящ адрес в последните няколко месеца, е важно да се обърне внимание в каква степен техните регистрации са направени при спазване на ЗГР, смятат от ИРПС. Кметовете на общини и райони са отговорни за издаване на заповеди за такива проверки, посочват от Института.
Според екипа на ИРПС институциите имат достатъчно време, за да обърнат внимание на това дали част от извършените в последните няколко месеца 68 931 премествания не са с цел подмяна на вота на местните хора наесен.