В присъствието на княз Фердинанд I на 18 май 1903 г.  официално е открито пристанище "Бургас" и е отворено за търговско корабоплаване. Строителството на пристанището започва през 1895 г. по проект на френския инженер Адолф Герар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 хектара площ, има три кейови стени с общ фронт 590 м и дълбочина на акваторията 24 фута. 
БТА съобщава:
Бургас, 18 май 1903 г. Тази заран в 9 часа негово царско височество князът с парахода „Надежда“, последван от осем други параходи, принадлежащи на руското Търговско параплувно дружество, на Фрайсине, на Дойче Левант Лин,  на Лойд, на Курджи, на едно австрийско и на едно английско дружество, пресече кордона при входа на пристанището и с една кратка прочувствена реч откри Бургаското пристанище за всемирната търговия. Княжеският параход, придружен от чуждите търговски кораби, влезе в пристанището и спря на кея, дето Господаря слезе, посрещнат от министър-председателя, другите министри, дипломатическите агенти и гостите. В обособения за това павилион се отслужи молебен, след който Господаря, придружен от министрите, дипломатическите агенти и всичките канени гости, всред голямо множество народ от града, от околността и от разни други градове на княжеството, откри възпоменателната плака.
***
Бургас, 18 май 1903 г. В един часа се сервира трапеза от 120 куверта, на която взеха участие Господаря, дипломатическите агенти, министрите, гостите, кореспондентите на разни местни и чужди вестници и командирите на чуждите кораби. Негово царско височество произнесе следното: "С днешното скромно тържество ний честваме един важен народен успех с голямо значение за икономическия напредък на страната ни. Ний справедливо се вълнуваме от едно чувство на гордост и задоволство задето като свободен народ още млади и неопитни, имащи за цел прогреса и за средство свободата, ний отваряме един по един всичките пътища на търговията и даваме всякакви улеснения за сближението ни с по-старите и по-напредналите народи. От освобождението и до днес с една похвална склонност към благоустройство, силна с моралната енергия що дава любовта към прогреса, България не е престанала да полага своите жизнени сили, за да увеличи и употреби всичките дарения на природата и да ги тури в услуга на работещото  човечество. Водена от едно благородно чувство за преуспяване, тя отваря широко вратите си за сношение с всички народи и като търси тяхната просветена помощ, тя се труди да направи територията си център на едно значително търговско движение и да стане мощен културен фактор на Изток. Благодарение на чудесата на модерната наука, ний смело стъпихме в борба с вълните на морето и принесохме на цивилизацията едно дело общополезно, достойно за вниманието на просветения и трудолюбив свет. С постройката на Бургаското пристанище ний отворихме нови хоризонти за нашето народно производство. От всичките краища на света просветените народи ще дохождат да донасят произведенията на своята енергия и ще отнасят плодовете на нашата благородна земя. Особено ми е приятно да констатирам това в присъствието на акредитираните при мен дипломатически представители на иностранните държави, които със своите симпатии достойно ни насърчават. Нека в това тихо морско пространство просветените нации да намерят спокойна среща и заедно с нас да си подадат ръка, сплотени в едно братско съдружие. Вярна служителка на мира, България е щастлива да достави на народите още едно място за сближение и едно могъщо средство за преуспяване на човечеството."