Музей на комунистическия консуматор, единствен по рода си в Източна Европа, представя в румънския град Тимишоара богата колекция предмети от бита от времето на комунизма. Скрит в мазето на стара къща в квартал “Елизабетин” в европейската столица на културата, музеят съдържа над 500 предмета, които румънците са имали в своите домове преди 1989 г. - домакински уреди, мебели, дрехи, играчки, канцеларски материали, козметика, аудио касети, винилови плочи, обувки, списания, снимки.
Първата “разходка” с тази “машина на времето” се случва в Нощта на музеите на 16 май 2015 г. Инициатор на пътуването в миналото е Овидиу Михаица - актьор, художник и музикант, създател на първия независим театър в Тимишоара (Auăleu Theatre). Мъжът започва да колекционира предмети пет години преди това. “Събирах отвсякъде. От приятели, от боклука, от есенно почистване, от панаири, от мазета, от цялата страна. В един момент хора започнаха да ми изпращат колети с предмети. Една вечер получих пратка от Галац, която тежеше 15 кг”, спомня си с усмивка Овидиу. 
Днес румънецът се чувства в музея като у дома си. “Аз съм тук през цялото време. Прибирам се вкъщи само за да спя и да слушам музика”, споделя Овидиу пред БТА. Модерните технологии не му липсват. Единствената връзка с настоящето е мобилният телефон в джоба му. Но на него няма инсталирано нито едно приложение. 
Музеят на комунистическия потребител напомня на апартамент от 70-те години - с хол, кухня, баня и детска стая. Тук можете да видите как е изглеждал румънският Мики Маус от 50-те години или първият румънски телевизор “Космос”, произвеждан през 60-те.
„Разчистете бъркотията си“, призовава Овидиу всички онези, които съхраняват в носталгични трезори реликви и предмети от миналото. Музеят на комунистическия консуматор е създаден като частна културна инициатива - от дарения, спонсорства и чрез усилията на многобройни доброволци. Той няма политически или идеологически характер. 
“Имаше крадци по времето на комунизма. И сега ги има в институциите. Дори нямам енергията да ги мразя. Не искам да имам нищо общо с тях и да съм им длъжник. Затова и музеят ми е частен. А по плакатите няма да видите нито едно лого”, казва румънецът. Спомня си как баща му завел него и сестра му на площад “Света Мария” на 16 декември 1989 г. - мястото, откъдето започва революцията за свалянето на режима на Николае Чаушеску. 
“Много от хората, които идват в музея, изпитват носталгия по отминалото комунистическо време. Особено румънците. Но за тях е нормално”, смята Овидиу. Основната му цел е да възстанови изгубения спомен за обектите и предметите от социалистическата епоха. Входът за музея е безплатен. 
Ето какво още сподели Овидиу Михаица в специално интервю за БТА: 
Как Ви хрумна идеята за Музей на комунистическия консуматор? 
Идеята за музей ме плаши. Винаги можете да поставите даден обект във витрина и хората да го разглеждат от дистанция. Тук не е така. В крайна сметка това не е национално наследство. Имаме дори легло, на което можете да подремнете. Не се смейте, имаме и такива туристи. Хората идват, седят, четат стари списания, играят шах, ровят, разглеждат. Много румънци идват с внуците си. Децата обикновено грабват старите телефони и завъртат шайбата. Интересно им е, защото не са виждали такива. Днешните телефони не изглеждат по този начин. 
А защо кръстихте музея по този начин? В името му има противоречие.
В това е закачката. По времето на комунизма не можеше да си консуматор. Трябваше да пазиш всичко, защото нямаше нищо. Имаше по един вид от всичко - един вид сапун, един вид китара. 
Идват ли българи в музея?
О, да. Всъщност идват хора от цял свят. Аз много обичам България. Всяко лято ходя по два пъти. Миналия септември бях на “Русалка” за снимките на един румънски филм. Аз не се снимах в него, но бях част от екипа. С голямата актриса Мая Моргенщерн. Две седмици бяхме там. Яко място. Иначе ходя на Крапец, на Космос. Плажовете са празни, обожавам ги.
Някои от предметите давам за киното, когато снимат филми за комунистическия период. Миналия месец натоварих един автобус с предмети. Само тази година бяха снимани три румънски филма за комунистическия режим. И аз играя в един от тях. Премиерата му ще бъде през юли на фестивала в Клуж.
Има ли в музея предмети от вашия живот или вашето детство?
Да, ето този червен трамвай, който е произведен в Тимишоара. И тези кутии от шоколад, някога в града имаше фабрика за шоколад. Родителите ни ни го подаряваха за Коледа. А ние ги използвахме (кутиите) за касички - събирахме си пари в тях. Тук са и първите ми барабани. Имам метал група. Свирим от две години. Започнахме точно по време на пандемията, когато музеите и театрите бяха празни. Нямаме комерсиална цел, нямаме плакати. Свирим за кеф. С някои от членовете на групата сме от 18 години - цял живот, така да се каже. Ако им се обадя и им кажа, че ще местя музея, веднага ще се втурнат да ми помагат. И ще докарат още 50 човека.