Инициатива, наречена „Исторически беседи“, се провежда в Народно читалище „Варненски Будители“. Тя е подета от музейни специалисти и краеведи, като в основата са историкът Теодор Роков от Музея за нова история на Варна и учителят по история Симеон Кулиш, секретар на филиала на Тракийския научен институт. 
Досега се състояха две лекции. Първата бе на тема „Непознатите варненци“ и представи двама опълченци, живели в града, за които има малко информация. Инициаторите са издирили архивни документи и дори паметна плоча за единия, съобщи пред БТА Теодор Роков. 
Втората беседа бе посветена на историческите факти и идеологическите заблуди за първия граждански полет София-Варна. Историкът припомни, че още през 1919-а и 1926 г. са правени краткотрайни опити за превозване по въздуха на пощенски пратки с вестници, картички и писма от София до Варна, от Българското народно въздухоплавателно акционерно дружество (БУНАВАД). Спорно е кога то прекратява съществуването си, но се смята, че е в началото на 30-те години на ХХ век, уточни той. 
Същият превозвач изпълнява и първия граждански полет по линията София-Русе-Варна на 25 октомври 1927 г., съобщи Роков. Използван е едномоторен немски самолет „Юнкерс“ за четирима пасажери и двама души екипаж, с който пътуват двама журналисти и сестрата на един от пилотите. Те кацат на несъществуващия вече аеропорт, който се е намирал на южния бряг на Варненското езеро. 95-годишнината от този полет бе отбелязана миналата година в Учебния музей във Варна със занаятие за деца, които сглобяваха модел от хартия на първия пътнически самолет, летял между София и Варна. Полетите по линията София-Русе-Варна са се извършвали два пъти седмично, а 1928 г. БУНАВАД открива и линиите Видин-Русе-Варна и София-Пловдив-Бургас. 
През 1946 г. е създадена Дирекция „Въздушни съобщения“, а на 29 юни следващата година компанията „Български въздушни линии“ прави първия си граждански полет от София до Бургас. Пътуване от столицата до Варна е осъществено на 9 май 1948 г. Тогава вече се ползва новото летище в града, което е на същото място до днес, поясни Роков. Полетите се правят с тримоторни немски самолети „Юнкерс“ за 17 пасажери и четирима души екипаж. По-късно компанията се сдобива с руски летателни машини. 
По време на беседата, посветена на авиацията, бяха прожектирани откъси от документални филми с архивни кадри. От тях публиката научи, че през 1949 г. се създава българо-съветското транспортно авиационно дружество „ТАБСО“, в което СССР предоставя самолети и техника, а нашата страна - летища и персонал. През 1954 г. България става собственик на „ТАБСО“, което се превръща в компанията „Балкан“ през 1968 г.
Теодор Роков припомни и за първото отвличане на самолет у нас, което се случва на 30 юни 1948 г., организирано от бившия царски офицер от Военновъздушните сили Страшимир Михалакев, който заедно със свои колеги и семействата им – общо девет души, иска да избяга от новия режим в България. Те пленяват самолет, пътуващ от Варна за София през Бургас, с искане да кацне в Истанбул, за да пресекат границата, която се охранява много по-сериозно по суша, поясни историкът. Според него организаторът е почерпил опит за бягството от други подобни случаи, регистрирани по същото време в Румъния и Унгария. Актът им е успешен, българите кацат в Истанбул и получават политическо убежище в Турция. При пленяването на самолета има двама загинали души от екипажа, които са погребани тържествено с участието на Георги Димитров, показват архивни кадри от епохата. 
Предвидено е поредицата „Исторически беседи“ да има още едно издание, в което ще стане дума за Александър Василев - кмет на Варна в периода 1912-1915 г. и собственик на сградата, където се помещава Народно читалище „Варненски Будители“, учредено през 1926 г.