Не е възможно да има български театър без българска драма и е важно, че съвременни режисьори посягат към текстове, които вече са част от историята. Това каза Лилия Абаджиева, която бе председател на журито на 33-то издание на Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен. Снощи форумът завърши с връчване на наградите на избраните спектакли. Освен Абаджиева, в журито влизаха писателят и режисьор Петър Денчев и Даниела Вичева от общинската администрация в Шумен.  
Фестивалът дава ясна представа на зрителите за картината на българския театър, каза Лилия Абаджиева пред БТА. По думите й ценното в селекцията на тазгодишното издание е, че Йордан Радичков предизвиква опит за интерпретиране през проблемите и представата за света на съвременния човек. Тя смята, че „Суматоха“ е видяна по начин, по който самият писател не си я е представял, но може би спектакълът поставя въпроса каква е тази суматоха, която владее българина в момента. 
"Беше изключително интересно да разберем, че и сега актьори намират причина да се обърнат към монодрамата „Лазарица“, търсейки дали тя дава дефиниция за човека, който не може да споделя дори и с най-близките си и е качен от Радичков на едно дърво да разговаря философски с кучето си. Това е голям образ на живота", допълни тя.
Абаджиева е впечатлена също, че млад човек се вълнува от творчеството на Николай Хайтов и намира представлението „Дърво без корен“ за изключително постижение като актьорска пластичност и динамика. „Ценно е, че има театрали, които се обръщат към вселените Радичков и Хайтов, които са свързани с представата ни за българския дух и език. Виждаме как тяхното слово звучи тук и сега. Това е надежда, че никога няма да забравим тези свои автори и винаги ще имаме необходимост да проверяваме къде сме според тях, кое може да ни накара да заговорим за проблемите си открито и да се отстраним от тях, за да достигнем до просветлението за духовен и национален идеал, което тези автори носеха в себе си“, каза Абаджиева.
Тя коментира пред БТА и съвременните текстове за театър от селекцията на Друмевите празници тази година в Шумен. Според нея особено документалният спектакъл „Забелязано в Благоевград" и „Мислещите тръстики“ имат жива и вълнуваща театрална форма. „Юзър“ се занимава с темата за зависимостта от социалните мрежи и със своя поетика поставя въпроса за степените на отчуждението. „Аутсайдер“ се опитва да погледне на човека през преодоляването на психологически травми в търсене дали остава в техен плен или има копнеж да ги превъзмогне. „Полетът на къртицата“ за нея е изследване на живота на духа, който независимо от промяната на тялото, остава жаден за полет. Има доста образи като метафори в този спектакъл, той е изследване как човек може да премине през своите кризи без те да го деформират като личност и виждаме, че душата е връзката с Бога, каза Абаджиева. 
Тя смята, че на Друмеви театрални празници си припомняме откъде е започнал българският театър, а градът носи духа на продължаване на традицията. „Театърът е първата медия и тя има тази способност и до днес. Събитие е да си част от театралното действие, което да те въвлече в темите, във възбудата от играта. Човекът има нужда от живото общуване и се вижда, че има нестихващ интерес към спектаклите. Когато преживяването е вълнуващо, зрителят не се пита дали гледа съвременна драматургия или класика“, каза още Лилия Абаджиева. 
В тазгодишното издание на Друмевите театрални празници  бяха представени десет текста в направлението "Авторски прочит" и 11 спектакъла в конкурсната част на фестивала.