Българката Елиза Йокина участва в Румънската седмица на дизайна (Romanian Design Week 2023) - най-големия фестивал отвъд Дунава, посветен на местните творчески индустрии. На 18 май, заедно с ателие “Кайрос” (Kairos), сънародничката ни ще представи в Букурещ килими “Кукери” (“Kukeri rug”) - с корени от България, дизайн от Румъния и изработка от Непал. 
“Тази колекция е вдъхновена от нашите съвместни корени, от ритуалите на българските ни предци от южната част на страната. Виждам килима като обект, в който е вградена традиция. Търсех най-силния израз на нашите корени и затова реших да обърна внимание на един от последните езически ритуали в Европа. Исках да пренеса и въплътя силата на танца, вярата, страха, вълнението и радостта в един ежедневен предмет”, споделя Елиза. Тя е убедена, че всеки ръчно изработен килим има нещо, което машината никога не би могла да има - душа.
Елиза Йокина е родена в България през 1979 г., но от 1997 г. живее и работи в Румъния. Следва в Университета по архитектура и градоустройство „Йон Минку“ в Букурещ, за което получава стипендия от румънското Министерство на образованието. По време на обучението си е отличена с няколко стипендии и награди за заслуги, включително медал от Министерството на образованието за изключителни резултати на дипломната работа. След дипломирането си работи в няколко известни архитектурни бюра в Румъния. През 2006 г., заедно с Адриан Соаре, създава свое.
Сънародничката ни е трикратен носител на голямата награда за архитектура на Румъния. Книгата й “Мечти за къщи” („Vise Despre Case“) става най-добрата книга за деца и младежи на The Romanian Publishing Industry Gala през 2012 г. Елиза е работила по трансформацията на една от най-известните сгради в Букурещ – първата голяма инвестиционна банка - "Марморош Банк",  превърната в петзвезден хотел. 
Ето какво сподели българката преди откриването на изложбата на килими “Кукери”.
Какво те вдъхнови за килимите “Кукери”?
Когато ателие “Кайрос” (Kairos) ме покани да създам за тях нов дизайн на килим, не знаех в каква посока да поема. Това ме накара да се замисля какво носи един килим в дома - приказка, традиция, уют и позитивна енергия или всички тези неща. Килимът по принцип е носител на традиция и вековна история, така че реших да се разровя по-надълбоко в корените ми и да открия нещо светло, нещо прекрасно като послание от вековете към днешния начин на живот. 
А какво е посланието?
Да се свържем с нашите корени и да живеем пълноценно дните си, да овладеем и страха, и мрака и да го превърнем в светлина и радост. 
Какви приказки са втъкани в килимите, в чергите? 
Ще ги чуете, когато се излегнете върху килима с ухо, залепено за пода. 
Какво обясняваш на румънците за кукерите?
Ами и тук има подобни езически празници, но най-често разказвам за изживяването, когато гледам този ритуал. Имах голям късмет преди две седмици. Американското издание “Ню Йоркър” (New Yorker) пусна документален филм за кукерите. С усилието на хора от Румъния, България, Франция и САЩ, успяхме да получим правата за прожектирането му. Филмът представя доста образно самия феномен.
А каква е връзката с Непал в този проект?
Ателие “Кайрос” работи своите килими в Непал, тъй като там ръчната изработка е на най-високо ниво. Тъкачите също са част от създаването на килимите и със сигурност възприемат посланието, идващо оттук и от други хилядолетия дистанция. Живеем в глобализиран свят с все повече технология, фабрична изработка и изкуствени материали и за мен беше важно да създам обект, който идва от корените ни. Изработен е ръчно и само с натурални материали - хималайска вълна и китайска коприна. 
Разкажи ни за твоите корени, втъкани в килимите?  
Родена съм във Видин. Израснах до Дунава в смесено влашко-българско семейство. Наскоро, когато посетих Делтата на Дунав, разбрах защо се почувствах веднага като вкъщи. Там е Онгъла. 
Как би се оприличила, ако беше сграда? 
Този въпрос не ми беше задаван досега. Да помисля... Бих се радвала да съм къща на едно партерно ниво. Светла, отворена, много семпла, но лабиринтова, насред прекрасен природен пейзаж. 
Ако трябва да сравниш България и Румъния от архитектурна гледна точка? 
Трудно ми е да ги сравня, тъй като връзката ми с България е доста оскъдна професионално. Но отдавна ми се иска да работя и в България. В Румъния архитектурата и дизайнът доста напреднаха през последните години. Но пък в България старанието към изработката е по-голямо, отколкото тук. 
В Румъния си от 97-а година. Как се промени животът ти, какво научи за северните ни съседи и правиш ли паралел между двата народа?
Румъния не е най-лесната страна за живот, но пък има много хубава природа. Постоянно срещам интересни и вдъхновяващи ме хора. Често правя паралел между двете страни, разликите са доста и са видими, особено като стане въпрос за взаимоотношения между хората. Българите са по-директни в действията си и по-надеждни. В Румъния постоянно срещам изключително интелигентни, талантливи и амбициозни хора, но, както в България, и тук са повече индивидуалисти.