Разширяването на НАТО не бе насочено срещу Русия, заяви Алесандро Минуто-Рицо, заместник-генерален секретар на НАТО в периода 2001-2007 г., на форума „ЕС се среща с Балканите“ (EU meets the Balkans). 
Високопоставени представители на ЕС, настоящи и бивши министри от региона, дипломати, общественици и анализатори обсъдиха на форума в София предизвикателствата и бъдещето на европейската политика на разширяване в контекста на новите реалности и заплахите за сигурността. 
Участниците в панел от форума припомниха голямото разширяване на НАТО през 2004 г., когато членки на пакта станаха България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси отбеляза, че по-късно това е довело и до голямо разширяване на ЕС.
Войната на Русия срещу Украйна е довела до увеличаване на разходите за отбрана в страните членки на пакта, стана ясно по време на дискусията. Румъния вече заделя 2,5 процента от Брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана, Литва – три процента, като може да достигне и четири на сто, по думите на бившия министър на външните работи на Литва Антанас Валионис (2000-2006 г.), Естония – близо три процента, съобщи министърът на външните работи на Естония в периода 2002-2005 г. Кристина Оюланд. Любомир Кючуков, който бе заместник-министър на външните работи в периода 2005-2009 г., отбеляза, че разходите на България за отбрана също възлизат на около два процента, но в момента няма приет държавен бюджет.
Участниците в дискусията засегнаха темата за перспективата за членство на Украйна в НАТО.
Румънският представител Йоан Мирча Пашку, министър на отбраната в периода 2000-2004 г. и бивш заместник-председател на Европейския парламент (2014-2019), заяви, че Украйна вече е съюзник на НАТО. „Де юре не е, но фактически е“, каза той.
Украйна трябва да бъде приета възможно най-бързо в НАТО, заяви бившият външен министър на Естония Кристина Оюланд. Украйна трябва да спечели тази война, да възвърне териториите си, включително Крим. Не виждам възможност за преговори към момента, каза Оюланд. 
Според нея Русия опитва да дестабилизира и района на Балканите. Ако сега се откажем, рано или късно ще има друг конфликт, провокиран от Русия, като се имат предвид действията на страната в Молдова и в Казахстан, посочи Оюланд.
Тя призова също за създаване на международен трибунал, който да потърси отговорност за войната в Украйна. „Ясно е, че той е престъпник“, каза Оюланд по адрес на руския президент Владимир Путин.
Бившият министър на външните работи на Литва Антанас Валионис отбеляза, че присъединяването на Финландия към НАТО е добавило 125 000 км граница между Русия и пакта и това не бива да се подценява.
Шейсет процента от стратегическата ядрена мощ на Русия се намира в района на Баренцово море и Путин има огромен проблем с това, че Финландия стана член на НАТО, отбеляза Антанас Валионис.
Бившият министър на отбраната на Румъния Йоан Мирча Пашку припомни, че с присъединяването на Румъния и България към НАТО е имало очакване, че тази своеобразна „стена“ на НАТО около Западните Балкани, ще спомогне и за решаването на проблемите в региона. Тази стратегия обаче не сработи напълно, отбеляза той и посочи, че „членството не е равно на сигурност“. „Регионалните конфликти са основната заплаха за сигурността на Балканите“, отбеляза Пашку в контекста на нерешените въпроси в региона, като този между Сърбия и Косово.
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси каза, че „сега говорим за сигурност, сигурност и сигурност“. 
Имаме нахлуване на руска пропаганда, каквото не сме имали и по време на Студената война, отбеляза той и призова за ежедневна защита срещу руската пропаганда.
Не можем да преговаряме с Путин. Преговорите трябва да започнат след капитулацията му, каза още Соломон Паси.
Възстановяването на Украйна също бе обсъдено на форума. В панел по темата участваха д-р Мария Алесина от Европейския либерален форум, Рибал ал Асад – основател и директор на Организацията за демокрация и свобода в Сирия, д-р Самир Патил – старши сътрудник в базирания в Индия изследователски център „Обзървър рисърч фаундейшън“ (Observer Research Foundation), и експертът по енергийна сигурност и отбрана Винсент Кампос, служител на Държавния департамент на САЩ от 2004 г. до 2022 г.
Форумът „ЕС се среща с Балканите“ бе организиран от Европейския либерален форум с подкрепата на партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ) и Атлантическия клуб в България.