Литературният дебют на Филип Жоайо, избрал псевдонима Солерс („sollus” и „ars”, лат. „отдаден на изкуството“), „Странна самота“ през 1958 г. става повод за възторжени отзиви от страна на Франсоа Мориак и Луи Арагон. Малко по-късно младият Солерс ще основе авангардното списание „Тел Кел“ и ще стане част от кръг интелектуалци, включващ имена като Ролан Барт и Марслен Плене. Ще се увлече от марксизма и маоизма, за да дистанцира дискретно от тях след около десет години. Ще избере да симулира шизофрения, за да не участва в Алжирската война. Междувременно, до смъртта му, авторитетът на Солерс като един от големите френски интелектуалци от периода след Втората световна война ще остане непоклатим. Той е и носител на някои от най-големите френски литературни награди.
Филип Солерс  (1936-2023) беше женен за френската световнопризната писателка и психоаналитичка от български произход Юлия Кръстева в продължение на повече от 50 години. През 2015 г. френското издание „Гала“ публикува кратко интервю с двамата, в което Солерс каза в типичния си свободен и отхвърлящ сковаващите социални стандарти стил: „Най-често бракът е конфликт, в който един от актьорите е жертва. Женим се по сметка или с илюзия, а времето изхабява договора ни. Днес хората се женят, женят, женят се повторно или попадат в застой, във взаимно разочарование. Ние успяхме да запазим творческата си индивидуалност, защото постоянно се стимулирахме един друг. Финансовата независимост на всеки от нас също беше част на баланса и ми се струва съществена.“ Бракът им не се доближава до понятието „двойка“, тъй като и двамата мразеха това определение, припомниха френските медии по повод съобщението за смъртта на Солерс. Пред „Либерасион“ през 2015 г. Солерс и Кръстева, женени от 1967 г., заявяват, че смятат съвместния живот за едно от изящните изкуства, което се подхранва постоянно и любящо от „две реципрочни и несравними свободи“.
През 1958 г., едва на 22 години Филип Солерс среща белгийската писателка Доминик Ролен, която е почти 25 години по-възрастна от него. Двамата ще поддържат любовна, интелектуална и епистоларна връзка помежду си до смъртта на Ролен през 2012 г. Днес кореспонденцията им се съхранява във фонд в Кралската библиотека в Белгия. „Бракът на Солерс беше събитие за майка му, а не за мен“, разкрива Ролен след години. „Той дължи много на съпругата си.“„Разбира се, това беше изключителна любовна история, която не можеше да се случва между млад мъж и по-възрастна жена по времето на Алжирската война. Научихме се да пазим тайна“, казва Солерс в интервю по повод публикуването на кореспонденцията между двамата големи писатели. На 25 април 2008 г. Ролен написва последното си писмо до Солерс, припомня „Л‘Обс“ през 2012 г. Благодарение на публикуването на тяхната обемна кореспонденция двама от най-признатите и титулувани френскоезични автори на 20-и век престанаха да бъдат „нелегални“ и най-сетне са свързани завинаги“, отбеляза „Л‘Обс“.  
През 1958 г. в дебютния си роман „Странна самота“ Солерс започва да изследва призванието на твореца, намиращ се далеч от другите и надарен със способността да естетизира битието благодарение на нестандартния си поглед към живота. До смъртта си оставя десетки романи и есета. Антоконформист с ярка индивидуалност, Солерс иронично споделя, че „написването на книга е единственият начин да говориш за себе си, без да отегчаваш околните.“